Шпионите на Собек [bg]

Въпреки неохотата на Шуфой, Амеротке го отведе настрани.

— Тръгвай веднага — настоя той и се усмихна. — Матайа ще почака. Предупреди Асурал и стражата ми, после иди при генерал Омендап. Искам онези меджаи и военната баржа да бъдат готови при първия светлик на зората. Не, не, не се тревожи, ще бъда в безопасност — наведе се той, целуна малкия си приятел по челото и го избута към изхода. После го изчака да се отдалечи и се върна в трапезарията.

Слугите внесоха подноси с чинии, отрупани с вкусно ухаеща храна — риба, агнешко, купи със зеленчуци и току-що изваден от фурната хляб. Гостите от Дома на гората заеха местата си, всички до един облечени във фини ленени роби, красиво надиплени и украсени с ленти, обшити със скъпоценни камъни. Амеротке внимателно ги огледа. От уважение към Куфу те бяха махнали траурните символи, но пазеха тържествените си физиономии поне докато виното не раздвижи кръвта им. Сихера изглеждаше по-разстроена от останалите. Тя се взираше скептично в Амеротке, старите й, хитри очи все така го преценяваха, сякаш го теглеше на кантар. Първото блюдо, поднесено на пиршеството, беше към края си и Куфу плесна с ръце за тишина, за да приветства официално гостите си. Загатна бегло за възникналите проблеми, но увери служителите на Имотеп, че пътешествието на техния господар в Далечния запад ще бъде най-почетно. Обясни какви погребални приготовления са били извършени и не пропусна да подчертае в прав текст, че в завещанието си Имотеп оставя Дома на гората и всичко в него като дар за боговете на храма на Нубия. Пармен заедно с останалите тихичко се съгласи и добави, че след като къщата бъде продадена, пътищата им ще се разделят. Амеротке наблюдаваше внимателно и мисли и образи, спомени и откъслеци информация прелитаха като вихрушка от пясък през ума му. Чувстваше се като дива котка на лов, която е сигурна, че плячката й е наблизо. И все пак не можеше да се отърси от притесненията си. Долавяше напрежение и около себе си. Показният мир и хармонията бяха илюзия, която всеки миг можеше да бъде пометена. Той изпитателно огледа аристократичния Куфу, куртоазен и изтънчен във всеки свой жест, Бузирис, толкова дружески настроена, Матайа, съвършената хесета, обучена в изискания рафиниран етикет на двора и храма. После Пармен, като щит за всичките си роднини, простоват и прям, дори безцеремонен, но и покровителствен. Единственото изключение беше Сихера, тиха наблюдателка. Горещината в трапезарията се усили. Храмовите хесети донесоха огромно парфюмирано ветрило, за да веят на гостите, а слугите напълниха отново чашите и поднесоха агнешки таджин57 и пилешко месо, последвани от сребърни купи, отрупани със захаросани бадеми. Куфу се изправи и даде знак на Амеротке да го последва. Отведе го на една веранда, гледаща към Градината на ароматите.