Среднощният диамант [bg]

Отвори я по-възрастен мъж с прошарена в сиво коса и с кожа, загрубяла от слънцето. Когато ме видя, повдигна едната си рунтава вежда и внезапно се запитах какво щях да правя, ако предположението ми се бе оказало грешно. Висок вик зад мъжа обаче ми даде да разбера, че бях намерила правилното място.

— Сигурно ме будалкаш. Вкарай я вътре, преди да я види някой.

По-възрастният мъж изсумтя и отстъпи встрани с бдителен и проницателен поглед. Грант закрачи към мен с изражение, което познавах добре. В работен панталон и едва прибрана вътре риза той беше много по-небрежна версия на порядъчния пасажер на борда на Добра надежда. Косата му си беше приблизително същата.

— Твърде късно — казах, когато вратата се затвори зад мен. — Видяха ме много хора. Но никой не ме разпозна.

— Познах те за две секунди. Свали това. Ужасна блондинка си.

Другият мъж се приближи бавно с ръце, напъхани в джобовете.

— Винаги си толкова вежлив, Грант. Радвам се да видя, че Осфро не те е променил. Няма ли да ме представиш на приятелката си?

Грант махна смътно в моята посока:

— Да, да. Мирабел Виана, Сайлъс Гарет. Сайлъс, Мирабел.

Едно малко огледало на стената ми показа, че не съм ужасна блондинка. Можех да мина за осфридианка — или белсианка — по-убедително, отколкото очаквах.

Свалих перуката и маската и се ръкувах със Сайлъс:

— Приятно ми е да се запознаем. И можете да ми казвате Мира.

Изражението на Сайлъс не се промени много, но онази вежда се повдигна отново, докато изучаваше лицето ми. С мек тон отбеляза:

— Поне веднъж момчето има право. Онази перука скрива красотата ви.

— Какво искаш да кажеш с това „поне веднъж“?

— Какво прави тя тук? — попита Сайлъс на свой ред.

— Добър въпрос. — Погледът на Грант се извъртя обратно към мен. — Знаеш уговорката за информаторите. Не бива да идваш при мен.

— Информатор? — Другата вежда на Сайлъс се повдигна. — Откога ти се занимаваш с информаторите?

Стрелнах го с нервен поглед, преди да отговоря на Грант:

— Айана не беше наблизо.

— Ти да не би да си някое от онези момичета от Бляскавия двор? — Стъписването на Сайлъс нарасна, докато постоянно местеше поглед между Грант и мен. — Нима си замесил и двете с Айана в това? Да не си се побъркал?

За пръв път виждах Грант да изглежда дори леко смутен.

— Тя ще се натъкне на повечето от нашите заподозрени. Тя получава информацията, Айана ни я носи. Идеално е.

— Нищо в това не е идеално — каза Сайлъс.

— И нямаше да е тук, ако не съществуваше основателна причина — добави Грант многозначително. Почти с надежда.

Преглътнах, малко неприятно изненадана, когато двамата насочиха вниманието си към мен. Сайлъс притежаваше по-различен тип убедителност от тази на Грант. Голяма част от тази на Грант идваше от собствената му самоувереност и незачитане към светските любезности. Сайлъс излъчваше авторитет въпреки измамно безобидната си фасада. Присъствието му изпълваше стаята. Разбирах как ръководеше агенция „Макгру“ в колониите.