![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Следващият покойник ме изненада неимоверно. Това не бяха стари кости, а съвсем пресен труп. Готов бях да заложа душата си, че този човек само преди няколко часа е бил жив и не е имал никакво намерение да умира. Защо реших така ли? Ами защото го бях видял в Къртичи замък заедно с Балистан Паргайд. Оттук можеше да се заключи, че Лафреса със спътниците си вече беше минала по тази галерия и ми водеше с няколко часа. Умна кучка! Губиш състезанието, Гарет!
Но поне с този мъртвец всичко беше повече или по-малко разбираемо. Дори на тъп доралисец щеше да стане ясно от какво е умрял човекът. Той просто няколко пъти беше вкарал педя желязо в гърдите си, т.е. се беше самоубил. Ръката му все още стискаше дръжката на забития в гърдите кинжал. Макар че от друга страна може и да са го убили със собственото му оръжие. Но ако съм прав и това е самоубийство… Доста странен начин да си уредиш сметките с живота, особено без уважителна причина, не мислите ли? Както и да е, това не беше моя работа.
Мърморенето пулсираше в главата ми и предизвикваше тъпа болка, аз се мръщех, стисках зъби и не можех да проумея що за напаст ми се беше стоварила на главата. Обяснението се появи малко по-късно, когато от полумрака, разпрострял се между две факли, върху мен скочи някаква фигура и сграбчи вашия покорен слуга за реверите на куртката. Дори нямах време да се уплаша подобаващо.
Беше човек. Жив, но виж с главата си имаше очевидни проблеми. Както казва незабравимият Кли-кли, горният му етаж се е изнесъл. Този също беше от хората на Паргайд, макар да не го бях виждал преди. Разчорлена коса, очи, в които плиска цял океан от безумие, челюстта се тресе нагоре-надолу, ръцете треперят неконтролируемо.
— Ъ-ъ-ъ-ъ! Ти-и-и-и! Спас-и-и-и-и ме-е-е! Зло! Там има зло! То чака! Ъ-ъ-ъ-ъ! Ще ме хване! — човекът виеше и лигите му се точеха.
Опитах се да се откача ръцете му от куртката си, но безуспешно — беше се вкопчил в мен като гладен кърлеж.
— А-а-а! — завика пак. — Значи си от тях! И ти ли искаш смъртта ми?! Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ!!!
И започна да ме тласка към ръба на балкона, а аз, естествено, започнах да се съпротивлявам. Застинахме един срещу друг и се борехме отчаяно. Това лудо копеле виеше като тълпа побъркани демони. Забих чело в носа му. От изненада той охлаби хватката си, аз се извъртях настрани, завъртях го и го бутнах. Сагот ми е свидетел, не мислех, че ще стане така, но лудият отстъпи, направи няколко крачки назад, замря на ръба на балкона, олюля се, опитвайки да запази равновесие, и с отчаян вик полетя надолу. Чу се удар. Изтичах до ръба и погледнах. Разпереното тяло на безумеца лежеше на пода, а под него се образуваше тъмно петно кръв. Мъртъв. О, мрак! Единият сам си забива нож, другият напълно се побърква. Какво изобщо става тук?
Още пет крачки, и шепотът триумфално закрещя в главата ми, карайки ме да падна на колене и да я стисна с ръце. Заля ме вълна от гнусотии и парализиращ ужас. Вече чувах не само думи. Нима думите могат така да замъглят ума? Тук имаше всичко — видения едно от друго по-страшни, миризма на разлагащи се трупове, вкус на гробищни червеи в устата, чувството, сякаш се ровя в корема на мъртвец. Гласовете изискваха, призоваха към себе си и пееха песен, принуждаваща ме да вия от ужас и да се треса от болка. Всичките ми сетива се смесиха, но всичко и всички крещяха и жадуваха смъртта ми, призоваваха да извадя ножа и да го забия в гърлото си. Песента гърмеше, кънтеше и с меки хлъзгави пръсти настойчиво човъркаше в ума ми. С всяка дума, с всеки акорд на пробудилия се шепот все повече и повече ужаси проникваха в ушите ми, изправяха се пред очите ми, усещаха се на езика ми…