Детето на нощта [bg]

Клирес засмука силно лулата и усети въздействието на ди­ма в своето немощно уморено тяло. Смеската от билки носеше облекчение за мускулите и уталожваше болките от артрита, превърнал лявото ѝ коляно в издуто подобие на става.

Мириъл се бе прегърбила на стола си до нея и изтощението бе изписано твърде отчетливо по лицето ѝ. Скоро би могла да се унесе в сън като Авиана. Засега само Ефимер наглеждаше де­тето, което ги довършваше толкова бързо.

Сбъркаха пагубно в очакванията си за нейната сила... или по-скоро в преценката си за силата, която трябваше да прахос­ват, за да се преборят с това неуравновесено Пробуждане. Пък и момичето преливаше от естествена жизненост, не само от ма­гическа. Прелестно дете, обаче с всеки изминал ден все по-сво- енравно. Настроенията ѝ се меняха необуздано от радост и удив­ление към страх и мрак.

Клирес неуморно напомняше на останалите, че въпреки из­блиците на мана, които едва овладяваха заради непохватната намеса на Дордовер, Лиана си остава малко момиче. И щом Ери­ан я нямаше тук временно, те трябваше да се нагърбят с ролята на обичливата и винаги разбираща баба. Е, да, Лиана им се доверяваше, макар че странеше от другите елфи след заминава­нето на Ренерей, но четирите Ал-Дречар не се бяха грижили за деца от десетилетия.

И допускаха грешки, най-лоша от които бе заблудата, че Ли­ана винаги може да се развлича сама с игри. Неизменно бдяха отдалеч над нейното съзнание и потоците мана наоколо, но Кли- рес знаеше, че това не ги избавя от трудностите. Все пак беше неизбежно да търсят време за отдих и надделяваше изкушени­ето да отделят за почивка всички часове, когато не я обучаваха или спасяваха от собствената ѝ разбушувала се дарба.

Клирес пак пое дим от лулата и я прехвърли на Мириъл, но се наложи да я'пъхне между устните на своята посестрима, ко­ято чак тогава се сепна.

- Кое време е? - изфъфли.

- Твърде рано е, Мира, да се уповаваме на лемира в тази лу­ла. Слънцето се спуска, но има много време до смрачаване.