![Сребърният камък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/9/srebrniyat-kamk-bg-download.jpg)
Сребърният камък [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърният камък [bg]». Краткое содержание книги:
Брат й ли? Я чакай…
— Мислех си, че Бурс Ериксон е син на маркграфа.
Челото й се смръщи леко.
— Естествено, че му е син. — Тя докосна устните си с пръст. — Ето, виждаш ли, пак се опитваш да ме разсееш. Ако ти не си Вреченият войн, защо тогава не го отречеш?
Трудно му бе да се вглежда в тези очи и да отрече каквото и да е. Но я, по дяволите.
— Както искаш. Отричам го. Не съм Вреченият войн. Аз съм най-обикновен Иън Силвърстайн — отвърна той. — По вашите стандарти най-обикновен селянин, въпреки че не знам почти нищо за живота на село. А сега ще ми отговориш ли на въпроса? Как може Бурс Ериксон да ти е брат?
— По обичайния начин, струва ми се. Баща ми е спал с майка ми и след около година той се е появил. — Тя наведе глава на една страна. — Затова го наричам мой брат, защото е син както на баща ми, така и на майка ми — тази връзка по друг начин ли се нарича там, откъдето ти идваш?
— Не, но… — Той замълча. — Маркграфът не ти ли е съпруг?
— Не бих казала! — Тя се изправи. — Що за противно предположение, изключително лоша проява на възпитание. — Тя понечи да се обърне, но след това се изви към него и се разсмя. — Не, не, не — значи затова си бил толкова… срамежлив — каза тя. — Не, не съм женена за баща ми, Иън Силвърстайн. Аз съм бъдещата маркграфиня — отвърна тя. — Някой ден ще бъде действаща маркграфиня, след като баща ми почине или се оттегли в полза на съпруга ми, който ще стане маркграф. — Тя преглътна веднъж, втори път, трети път. — Мога ли да говоря направо, Иън Силвърстайн?
„Ще ми се поне един човек да го направи.“
— Да, моля те.
— Ние имаме поговорка. „Най-красивото цвете отначало расте незабележимо“. Няма нищо срамно в това да си от селски произход, Иън Силвърстайн. Баща ми е с такъв произход и е най-цененият и уважаваният сред перовете заради великолепното състояние и издигането на имението му.
За моето семейство ще бъде чест да се сродим с Вречения войн, Иън Силвърстайн, а според мен това си ти, въпреки че го отричаш. Но дори и да не си, дори и да си просто Иън Силвърстоун, убиецът на гиганти, дори да си само един смел мъж и най-добрият мечоносец седял на трапезата на баща ми, дори да си само това — каза тя и усмивката й го стопли, — за семейството ми ще бъде изключителна чест да станеш мой съпруг.
Той отвори уста, затвори я, след това я отвори отново.
„Но аз съм един измамник, госпожице — помисли си той. — Та ти едва ме познаваш, а аз не мога да се забъркам във всичко това.“
Усети, че започва да заеква, и се прокле за неловкостта си.
— Не ме подценявай — каза тя. Стисна силно ръцете му. — Не ме мисли за някое крехко цвете, расло под стъклен похлупак, Иън Среброкаменни, неспособен на… страст.
— Ама…
— Моля те. — Тя пристъпи към него и отново постави пръсти на устните си. — Шшш. Не ми отговаряй сега. Ще помоля баща ми да ми позволи да те придружа до Средището и Масата, а той, по всяка вероятност, ще се съгласи. Не бързай, първо ме опознай, не искам прекалено много от теб, нали? Обещай ми, че ще помислиш, че ще помислиш много внимателно.
Той усети как се изчервява.
— Марта…
— Моля те, не ме карай да те моля. Поне ми позволи да запазя една малка част от достойнството си. — Погледна го дръзко в очите, взе ръката му и я притисна към гърдите си. — Моля те. По пътя ще имаме време, възможности. Обещай ми, че няма да ги пропилееш.
Устата му пресъхна.
— Разбира се — каза той, а гласът му бе подобен на грак.
И в следващия момент тя бе в прегръдките му, устата й — влажна и мокра — върху неговата. Езикът й имаше вкус на портокал и мента.
Арни го чакаше, когато той се прибра с леко олюляване.
Иън все още бе силно впечатлен, „стаята“ им се оказа огромна спалня на последния етаж в северозападната част на кулата, където се намираха жилищата; бе очевидно, че на предполагаемия Вречен войн, на спътника му и слугата му, бяха предоставили прекрасни покои.
Спалните бяха точно до хола, малки и семпло обзаведени, леглото заемаше по-голямата част от пространството, имаше порцеланово нощно гърне и шкафче, което Иън оприличи на масичка за кафе, а височината му бе много подходяща, за да вдигне удобно крака на него. Холът бе поне девет метра на три и освен двете двуместни канапета, навсякъде бяха пръснати ниски масички, които много приличаха на претапицирани табуретки, много подобни на табуретките в дома на Арни в Хардуд. Въпреки това оставаше достатъчно място, за да може човек, ако иска, да кара колело по покрития с мек килим под, стига да караше внимателно.