Сребърният камък [bg]

— Добре.

Тя му обърна гръб.

— Фрея?

Спря и отново го погледна.

— Да?

— Благодаря ти.

Тя кимна.

— Пак заповядай, мой Сребърни камъко.

Когато тя се прибра, Иън отново остана сам.

Извади пръстена, който граф Пел Пелсон му бе подарил, и го нахлузи на безименния си пръст.

Ставаше му, не идеално както пръстена на Харбард, но и той не притежаваше магически свойства.

Иън отново огледа как двете ръце, поддържащи камъка, се бяха свили около зеления камък. Може би, за да напомнят, че съдбата на света е в ръцете на мнозина, а същевременно всеки я държи в своята ръка. Това бе нещо, което си струваше да се запомни, и може би бе добре да носи този пръстен на лявата си ръка, ръката, по-близо до сърцето.

Само още малко време, каза той.

Още малко време ще отдели за себе си с Фрея и Арни. След това Иън щеше да поеме през Скритите проходи, но преди това по пътя смяташе да спре на хълма на Боин. Все още пазеше ябълковата семка в кесията, а Боин сигурно щеше да се зарадва на едно-две ябълкови дървета. Щеше да я попита.

— А след това — прошепна той на себе си, — след това ще се прибера у дома.