Сребърният камък [bg]

Над тях кръжеше черна птица.

Маги забеляза, че той гледа птицата.

— Мислиш, че е някой от онези гарвани ли? — попита тя. — Да не би да е врана?

— Ако е врана, никой няма да ти се разсърди, ако я свалиш. — Тори знаеше, че може да свали врана само когато напада посевите или им вреди. Едно от правилата на Хонистед бе, че ако враната се научи да кълве реколтата, няма начин да я отучиш. Старият Джон Хонистед все повтаряше, че това е закон божи, и държеше един 22-ри калибър на предната седалка на патрулката, но Тори така и не разбираше защо го прави.

Но пък кой ли фермер би тръгнал да се оплаква, че някой е свалил врана или гръмнал я плъх, я мармот, я сърна или друг вид, дето вреди на посевите. Ами ако там горе се рееха Хугин или Мунин? Тори се съмняваше, че една обикновена стрела ще успее да ги свали, дори и стрелата да ги достигнеше, което също бе много съмнително.

От друга страна…

Не че имаше значение, какво би станало, защото Маги бързо свали лъка си, постави стрела с широк връх, опъна тетивата и пусна стрелата ловко и тихо.

В първия момент тя набра височина и се понесе към синьото небе, но птицата разпери широко криле и се сниши с един тесен кръг. Когато стрелата достигна на височината, на която се рееше, тя я улови в човката си, прибра криле и пикира надолу, за да размаха енергично криле, преди да кацне на няколко метра пред Маги.

Оказа се гарван, не врана. Враните обикновено не са с размерите на немска овчарка.

Гарванът пусна стрелата на пътеката и ги загледа с мънистените си нетрепващи очи. Птицата бе наистина огромна, с мастилено черни лъскави пера. Съвсем не бе красива.

— Това май е ваше — каза птицата. — Колебая се дали да го кажа, но никак не съм очарован от факта, че някой се цели в мен.

— Помислих, че си врана — обясни Маги.

— Аз съм Хугин, гарван, на вашите услуги. — Птицата сведе глава в нещо, което наподобяваше кимване или може би поклон. — Въпреки че има случаи, когато и Мисълта, и Спомените са притеснявали смъртните. — Перата му настръхнаха, той изви глава и започна да пощи с клюн място под крилото. — Ториан дел Ториан — каза той и кимна към татко, а след това се обърна и към Тори — Ториан дел Ториан още веднъж, приветствам ви. Предлагам да побързаме, защото има някой, който гори от нетърпение да ви види.

Хугин подскочи във въздуха, огромните криле запляскаха трескаво и той изграчи дрезгаво:

— Следвайте ме…

Насочи се към Брода на Харбард.