Сребърният камък [bg]

Вечеряха на светлината от камината. Можеха да запалят, която и да е от лампите, но татко не се съгласи; не биваше да използват и без това незначителните запаси на Харбард.

Беше толкова приятно да прекарат нощта на закрито и топло, с прясно сготвена храна, която ги сгря не само физически. Това бе едно от странните неща, свързани с къмпингуването, независимо дали бяха във Вандескард или Минесота, невероятното удоволствие, което изпитваше човек, когато похапнеше топло ястие и се отпуснеше да си почине под здрав покрив.

С последния залък хляб Тори отопи гъстата яхния, наречена от Хоузи супа. Беше сготвил доста, с едри парчета месо; лук, нарязан на четвъртини, и непознати подправки, но нямаше обичайния вкус на приготвените от Хоузи ястия. Беше доста безвкусна, преди Тори да добави зелени и червени чушки и да й придаде вкус със солта от раницата.

На Хоузи му бе простено. Въпреки че изглеждаше добре, той бе преживял много и не само, че се бе постарал да приготви нещо в доста примитивната кухня, но го бе сторил на непознато място.

Маги също даде своя принос и добави нещо от подправките, които носеха, но Тори така и не забеляза какво, сигурно беше лют червен пипер, с който посоли, след като сипаха.

Татко свърши да се храни бързо. Той имаше три начина на хранене. На Деня на благодарността, на Коледа и на 21-ри юни, когато в къщата на семейство Торсен се събираха множество гости и всички оставаха часове наред на масата, той хапваше по малко от всяко ястие, за да си остави място за следващото, независимо колко и какво бе сготвено. За него бе все едно дали това са варени картофи, или нещо значително по-сложно, като например обезкостеното пуешко и пълненото пиле на Ингрид Орьосетер, която все ровеше из типичните за Юга готварски книги, или някоя от обичайните за Хардуд гозби.

Когато се събираха в тесен семеен кръг, той похапваше по малко от ордьоврите, а после и от десерта, без да бърза, наслаждавайки се на основното ядене и на всички сервирани пресни зеленчуци, като поглъщаше количество, което биха изяли двама здрави мъже. След като изразходваше енергия за трима, огромното количество храна го поддържаше в добра форма за мъж на неговите години — съвсем скоро татко щеше да навърши петдесет, а никой не би му дал годините.

В случаите, когато се хранеха набързо, се проявяваше третият начин на хранене — той просто поглъщаше, без да се замисля, всичко, което откриеше, докато не се почувстваше сит, а след това отново се заемаше с работата си. Когато татко се задълбочеше с някой проект, възприемаше храната като неизбежен дразнител.

Кой знае защо тази вечеря попадна в третата категория. Татко бе изгълтал механично яхнията, или както Хоузи я нарече, супа с комат хляб, а след това изпи две чаши вода, извини се, стана и се зае да подрежда раниците.

Тори понечи да му каже, че всичко вътре е наред, че торбите от зебло бяха запазили раниците и съдържанието им съвършено сухо по време на бурята, че резултатът щеше да е същият, дори да ги пуснеха на дъното на някое езеро, но знаеше, че няма никакъв смисъл да спори с баща си, когато той си науми нещо. Инатът бе характерна черта и на двамата му родители.