Друговремец [bg]

Не се изненадах особено, понеже вече си бях направила изводите по въпроса. Само се учудих, че детето със съмнителен родител бе само едно - или Летиша беше извадила късмет, или се бе досетила навреме да потърси услугите на някого като Гейли. Неразумно го споделих с нея.

Тя отметна дългата си светла коса назад и се засмя.

- Не, не съм била аз. Хубавата Летиша няма нужда от помощта ми в това, повярвай ми. Ако хората търсят вещица наоколо, по-добре да потърсят в замъка, а не в селото.

Нетърпелива да сменя темата към нещо по-безопасно, аз се хванах за първото, което ми хрумна.

- Ако младият Хамиш не е син на Колъм, чий би трябвало да е? - попитах, докато се катерех по една купчина канари.

- На момъка, на кого да е? - Тя се обърна към мен, изкривила подигравателно малката си уста, с блеснали пакостливи очи. - На младия Джейми.

Върнах се в овощната градина сама и срещнах Магдален. Косата й стърчеше изпод забрадката, а девойката се беше ококорила от притеснение.

- А, ето те - каза тя и въздъхна облекчено. - Бяхме тръгнали да се връщаме, но се усетихме, че те няма.

- Благодаря, че сте се върнали. - Вдигнах кошницата череши, която бях оставила на тревата. - Но знам пътя.

Тя поклати глава.

- Трябва да се пазиш, скъпа. Сама в гората, с всички тези калайджии и другоземци за Събора. Колъм е наредил... - Тя рязко млъкна и скри уста с ръка.

- Да ме наблюдавате? - предположих спокойно. Тя кимна с нежелание, очевидно се боеше, че ме е обидила. Свих рамене и се опитах да й се усмихна окуражително. - Нормално е. Все пак само от мен знаете коя съм и как съм се озовала тук.

Любопиството ме надви и попитах:

- За коя ме мисли той?

Момичето просто поклати глава и отвърна:

- Англичанка си.

На следващия ден не се върнах в овощната градина. Не защото ми бяха наредили да остана, а защото неколцина ненадейно се натровиха с храна и трябваше да се погрижа за тях. Направих каквото можах и се заех да издиря причината за проблема.

Оказа се развалено говеждо от бараката за месо. На следващия ден отидох там и тъкмо мъмрих отговорника по опушването, задето не умее да пази месото, когато вратата зад мен се отвори и задушливият дим ме връхлетя в плътен облак.

Обърнах се с насълзени очи. През дъбовия дим крачеше Дугал Макензи.

- И касапин ли сте вече, госпожо? - попита подигравателно. - Скоро ще командвате целия замък, а госпожа Фиц ще си търси нова работа.

- Нямам никакво желание да се обвързвам с мръсния ви замък - отговорих му ядно, докато бършех очи. По кърпичката ми оставаха сажди. - Искам само да се махна оттук колкото е възможно по-скоро.

Той наклони вежливо глава.

- Е, имам възможността да удовлетворя това ви желание, госпожо. Поне временно.

Изпуснах кърпичката си и го зяпнах.

- Какво имате предвид?

Той се закашля и размаха ръка, да разсее дима. Изведе ме навън и се обърна към конюшните.

- Вчера казахте на Колъм, че са ви нужни ранилист и други билки?