Друговремец [bg]

- Тези са отровни - чух зад себе си. Изправих се и ударих главата си в нисък клон на бора, под който растяха гъбите.

Когато зрението ми се проясни, видях че гръмогласният смях идва от висока млада жена, може би две-три години по-голяма от мен, със светла кожа и коса и най-красивите зелени очи, които бях виждала.

- Извинявай, че така ти се смея - рече тя и край устните й цъфнаха трапчинки, когато се усмихна и пристъпи в долчинката до мен. - Не можах да се сдържа.

- Сигурно съм изглеждала смешно - отвърнах малко недодялано, търкайки глава. - И благодаря за предупреждението, но знам, че гъбите са отровни.

- А, тъй ли? И от кого ще се отърваваш? От съпруга си? Ако се получи, може да пробвам и с моя. - Усмивката й бе заразителна и преди да се усетя, й отвърнах.

Обясних, че макар сурови да са отровни, от тях може да се приготви прах, който много ефикасно спира кръвта, ако се приложи върху рана. Поне така твърдеше госпожа Фиц, а на нея вярвах доста повече, отколкото на Наръчника.

- Гледай ти! - възкликна тя, още усмихната. - А знаеше ли, че тези - тя се приведе и се изправи с шепа сини цветчета със сърцевидни листа, - предизвикват кървене?

- Не - казах изненадана. - Защо някой би искал да предизвиква кървене?

Тя ме изгледа търпеливо, но и с малко досада.

- За да се отървеш от нежелано дете. Кръвта идва преждевременно, но само ако го вземеш рано. Ако закъснееш, може да убиеш и себе си, и детето.

- Сякаш знаеш много за това - отбелязах, още жегната от това, че съм й се сторила глупава.

- По-скоро малко. Момичетата в селото идват при мен от време на време, а понякога и женените. Казват, че съм вещица - рече тя и ококори искрящите си очи в престорено изумление. После се ухили. - Но съпругът ми е областният криминален обвинител, така че гледат да не повишават тон. А за този младичкия, дето дойде с теб - продължи тя, кимайки одобрително, - една девойка дойде за любовна отвара. Той твой ли е?

- Мой ли? Кой? Имаш предвид Джейми? - Отново се смутих.

Младата жена се развесели. Седна на един пън и се заигра с кичур коса.

- О, да. Много девойки ще се спрат на такъв като него, с такива очи и такава коса, нищо, че има награда за главата му и че е беден като мишка. Бащите им, разбира се, може да мислят друго.

Тя се загледа в далечината и продължи:

- Аз съм практична. Омъжих се за човек с хубава къща, с малко заделени пари и с добра професия. Колкото до косата, няма, а на очите му не съм обръщала внимание, но не ми предизвиква беди.

Жената протегна кошницата, на дъното имаше четири луковици.

- Корен от слез. Съпругът ми има чувствителен стомах. Пърди като вол.