![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Няколко дни след началото на похода сред македонците се появиха първите оплаквания от непозната болест. Симптомите й се развиваха бързо и бяха тежки, дори имаше няколко смъртни случая. Бисиса скоро се досети каква може да е причината. Изглежда, или тя, или британците бяха пренесли вирус, който все още бе непознат в древните времена, от които произхождаха македонците. Тъй като нямаше признаци за предаване на болестотворни микроорганизми в обратна посока, Бисиса реши, че това е поредният пример за еволюцията на живите организми.
Движеха се по различен маршрут, избран от съгледвачите на Александър вероятно по негово настояване. Бяха само на няколко дни път от Джамруд, когато се натъкнаха на град, който никой от тях не познаваше. Спряха и Александър прати отряд да разузнае града. Към отряда се присъединиха Бисиса и някои от британците.
Градът имаше чудесно разположение. С размери колкото два големи търговски центъра, той бе построен върху два съседни хълма, като всеки от кварталите бе заобиколен от масивна кирпичена стена. Беше доста развит в архитектурно отношение, с прави, предварително проектирани улици и изглеждаше, че някога е бил обитаван. Но когато съгледвачите отместиха тежките порти, не откриха вътре жива душа.
Не беше чак толкова стар, че да се превърне в руина, и бе добре запазен — дървените покриви още не бяха хлътнали.
Но сега всичко бе покрито с ръждивокафява прах.
Де Морган обърна внимание на сложната канализационна система и на кладенците.
— Ще трябва да разкажем на Киплинг — каза той с типичното си чувство за хумор. — Ръди е голям почитател на каналите. Казва, че те били мерило за цивилизацията.
Почвата бе изсъхнала и отъпкана. Бисиса зарови в ръка в нея и откри, че е пълна с останки — парчета от грънци, глинени фигурки, тежести за кантари, плочки, изписани на непознат език. Находките бяха безброй — те буквално стъпваха върху история — история от хилядолетия. Сякаш се бяха озовали в естествен музей на времената, много по-стар от Джамруд, дори от лагера на македонците. Недвусмислен знак, че тази част на света е била люлка на цивилизацията още в най-древни времена. Още едно странно видение от миналото, преместено тук след Хроносрива.
Необяснимо бе само защо градът е обезлюден. Евмений предположи, че след промяната реката е сменила коритото си и жителите на града са го напуснали, за да търсят вода. Но Бисиса смяташе, че това е малко вероятно — градът бе изоставен твърде отдавна.
Вероятно гледката на опустелия град бе тягостна за всички, защото продължиха, без да пренощуват в него.
След още няколко дни отрядът стигна Джамруд — за голямо учудване и изненада и на двете страни.
Все още на патерици, Кейси се втурна да посреща Бисиса и я прегърна.
— Не мога да повярвам. Божичко, как смърдиш!
Тя се ухили.
— Така е, като се налага да спиш във войнишка палатка. Знаеш ли колко ми е странно — сега Джамруд ми се струва като роден дом.
Кейси изсумтя недоволно.
— Нещо ми подсказва, че ще трябва дългичко да останем в този твой „роден дом“. Засега не виждам никаква друга възможност. Ела да те отведа в крепостта. Знаеш ли какво успя да измайстори Абдикадир? Душ! Да му се не надяваш на този туземец!
В крепостта Абдикадир, Ръди и Джош я наобиколиха радостно — очакваха да сподели с тях впечатленията си. Лицето на Джош грееше от щастие. Тя също се радваше да го види, чувстваше се някак уютно, когато той бе близо до нея, въпреки непохватното му държане.
— Е, какво мислиш за нашия нов приятел Александър? — попита той.
— Ще трябва да го приемем такъв, какъвто е — отвърна Бисиса. — Разполага с огромна армия, с която не можем да си съперничим.
— Пък и сигурно е хубавец — допълни Ръди с изкусителен гласец. — С тази дълга коса и мъжествено лице…
Джош поруменя от гняв.
— Ами ти, Абди? Какво мислиш за тази неочаквана среща с легендата?
Абдикадир се засмя и поклати глава.
— Чудя се дали да не застрелям прапрапрабаба си и да докажа, че всички тези парадокси на времето са празна работа… Всъщност има по-важни неща за обсъждане. — Той се приближи към Бисиса. Изглежда, не ставаше въпрос само за душа. — Бисиса, върнах се до онова място от двайсет и първи век, откъдето пристигнахме. Там има една пещера, която исках да изследвам…