Светлина в пукнатините [bg]

— Далтонизмът не може да се излекува — отбеляза Гамаш. — Такъв ли бе случаят и с Констанс?

— Ами първо трябваше да задълбаем в същността на проблема. Не вълнението на повърхността, а дълбините.

— И стигнахте ли до тези дълбини?

— Мисля, че да. Според мен беше много просто. С повечето проблеми е така. Констанс беше самотна.

Главен инспектор Гамаш се замисли. Една жена, която никога не е била сама. Нито в майчината утроба, нито в дома си. Имала е общи родители, обща маса, общи дрехи и всичко друго общо със сестрите си. Постоянно е живеела сред тълпа. Около тях винаги е имало хора — в къщата, пред къщата. Зяпали са ги.

— Бих предположил, че е търсила уединение — рече детективът.

— О, да, всички те са жадували за уединение. Но странното е, че според мен именно затова Констанс се е чувствала толкова самотна. Веднага щом им се удала възможност, момичетата се отдръпнали от общественото внимание, но избягали прекалено далеч. Станали твърде затворени. Твърде изолирани. Онова, което отначало било механизъм за оцеляване, се обърнало срещу тях. В малкия си дом били в безопасност, в свой собствен свят, но били сами. Самотни деца, които пораснали и станали самотни възрастни. Никога обаче не са познавали друг живот.

— Като далтонисти — каза Гамаш.

— Но Констанс виждаше, че има и друго. Беше в безопасност, но не беше щастлива. А искаше да бъде. — Мирна поклати глава. — Не бих пожелала слава и на най-заклетия си враг. Родителите, които причиняват такова нещо на децата си, трябва да бъдат кастрирани.