Похищението на Ани Торн [bg]

Автор: Тюдор С. Дж.
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0460-2
Переводчик: Деян Кючуков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Похищението на Ани Торн [bg]». Краткое содержание книги:

К. Дж. Тюдор живее в Нотингам, Англия, с партньора си и дъщеря си. Работила е като копирайтър, телевизионен водещ, глас зад кадър и е разхождала кучета срещу заплащане. Не се изкушава да се посвети изцяло на писането, но и никак не ѝ липсва разхождането на четирикраки. „Похищението на Ани Торн“ е вторият роман на К. Дж. Тюдор. Дебютната ѝ творба, „Тебеширения човек“, е бестселър на „Сънди Таймс“ и се продава в над четирийсет държави. Когато Джо Торн е на петнайсет, любимата му осемгодишна сестричка Ани изчезва. Намират я два дни по-късно и на пръв поглед всичко е наред. Но всъщност това е едва началото на най-лошия му кошмар. Двайсет и пет години по-късно, със стари сметки за уреждане и в търсене на място, където да се скрие от комарджийски дългове, Джо се завръща в родното си градче. Неговата поява ще отвори стари рани, ще разбуни задрямали вражди и ще го принуди да се изправи срещу своята гузна съвест и най-тъмните си страхове. Стряскаща и тревожна, книгата ни превежда глава подир глава през нарастващо напрежение, за да достигне до експлозивната си развръзка.
„Ако пулсът ви се е ускорил при четенето на предишната книга на Тюдор, няма да останете разочаровани и от „Похищението на Ани Торн“. Това е още една ужасяваща, зловеща порция от напрежение“. Уилтшър Магазин
„Похищението на Ани Торн“ от К. Дж. Тюдор показва, че отличната „Тебеширения човек“ не е била само еднократен опит да се мери със Стивън Кинг по страховитост“. Експрес

Перейти на страницу:

— Имаш ли къде да отседнеш довечера?

— Още довечера? Е, винаги мога да отида при сестра си. Зетят ще изпадне във възторг.

— Не очаквам да е задълго.

— Надявам се, че не. — Той въздъхва. — Знаеш ли какво би казала добрата ми стара майчица по този повод?

— Че е прегракнала от много приказки?

— Не, би попитала кога заекът спира да бяга от лисицата.

— Кога? — простенвам.

— Щом чуе рога на ловджията.

— В смисъл?

— В смисъл, че на моменти е нужен някой по-силен, като например полицията, за да ти реши проблема.

— Аз сам ще си го реша, ясно?

— Да, както предния път, когато задигна училищните пари за благотворителност.

— Не съм взел нито пени.

Това е самата истина, но само защото Деби, секретарката със слабост към марковите чанти, се бе докопала до тях преди мен. Щом я разкрих, стигнахме до споразумение. Тя ги връща обратно, а аз си трая и напускам работа (вече бездруго имах последно предупреждение за закъснения, немарливост и общо говняно отношение към работата). А, и оставаше тя да ми дължи една услуга.

— Не забравяй, че говориш с човека, който ти носеше портокали в болницата, когато ти бяха раздробили коляното заради неплатени дългове.

— Посети ме само два пъти и изобщо не си ми носил портокали, а порно списания.

— Че на кой му трябват шибаните портокали?

— Виж, наистина ще уредя нещата.

— Споменах ли, че в стаята за гости при сестра ми има джербили5, които по цяла нощ се въртят на една скърцаща въртележка?

— Съжалявам.

— И че има две хлапета, които смятат, че пет сутринта е най-подходящият час да скачат по корема на вуйчо си?

— Съжалявам.

— Съжалението няма да ми помогне на хернията.

— Трябват ми само още няколко дни.

Дълбока, дълбока въздишка.

— Добре. Но ако не се получи или ако видиш, че работата става дебела…

— Ще ти се обадя.

— Не, за бога! Обади се на полицията. Или на специалните части.

24.

— И тогава казах на онази ученичка, че макар да уважавам правото ѝ да изрази себе си чрез хвърлянето на обувката…

Саймън продължава да дудне монотонно, а аз с учудване установявам, че гласът му почти не ми лази по нервите. Или може би съм успял да го игнорирам като фонов шум. Дразнещ, но поносим.

Днес на обяд сме само аз, Саймън и Бет. Не изпитвам глад, но все пак се насилвам да преглътна няколко пържени картофа в смътната надежда, че ще облекчат махмурлука ми. Пред мен стои и втора кутийка кола, не от диетичната.

Саймън продължава с плоските си и предсказуеми историйки, а аз се усмихвам учтиво и правя всичко възможно да не го прасна в лицето. Преди всичко това не би се отразило добре на ръката ми. Направил съм ѝ що-годе прилична превръзка от стара калъфка на възглавница и разправям на хората, че съм се изгорил на фурната. Готвил съм в пийнало състояние и така нататък. Бет ми хвърля разбиращи погледи и по всичко личи, че не ми вярва, но аз не давам пукната пара. Тъкмо сега повече ме занимават събитията от предната вечер. Чутото от Маркъс. Срещата с Глория. Съзнанието, че съм стигнал дъното и трудно бих могъл да затъна повече.

— Господин Торн?

Вдигам глава. До масата стои Хари, с мрачна физиономия.

— Бих желал да поговорим в моя кабинет.

— Разбира се — отвръщам с престорен ентусиазъм. Очаквам някакъв остроумен коментар от Саймън, но напразно. Той продължава да се храни съсредоточено. Твърде съсредоточено. Отмествам стола си назад.

— Е, до после — повдига вежди Бет.

Следвам Хари по коридора.

— Мога ли да попитам за какво става дума?

— Нека изчакаме, докато стигнем кабинета.

Тонът му е хладен, официален и ме изпълва с лоши предчувствия. Което, предвид изходната ми позиция от тази сутрин, само по себе си е забележително.

Той бутва вратата и влиза. Аз пристъпвам подир него. И спирам. Като закован.

Пред бюрото на Хари седи посетител.

Щом ни чува, става и се обръща.

Бих казал, че занемявам, но почти ми иде да се изсмея. Всъщност е трябвало да го очаквам. Все пак съм комарджия. Един играч трябва да предвиди всички възможни развития, преди да действа. Да състави стратегията си. Изведнъж се чувствам като сочен екземпляр риба тон, пляскащ върху маса, обградена от акули.

Хари затваря вратата и ни оглежда подред.

— Вярвам, че вече се познавате.

вернуться

Дребен гризач, отглеждан като домашен любимец, монголска песчанка. — Б.пр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?