Похищението на Ани Торн [bg]

Той кимва със стиснати устни и двамата влизат вътре.

Плътният, задушлив мирис на гниеща човешка плът става нетърпим. Гари преглъща и се мъчи да диша през устата, проклинайки се за сетен път, задето е поел това обаждане. Черил прави отвратена физиономия и прикрива носа си с длан.

Разположението на тези малки къщи е доста сходно. Малко антре. Стълби отляво. Всекидневна вдясно и миниатюрна кухня, сбутана в дъното. Гари се насочва към всекидневната и отваря вратата.

Случвало се е да вижда трупове и преди. Дете, прегазено от избягал шофьор. Младеж, обезобразен от селскостопанска машина. Те са били ужасни, да. Ненужна смърт, не ще и дума. Но това тук… Това е наистина лошо, минава му отново през ума.

— Мамка му — промълвява едва Черил.

Той самият не би могъл да го изрази по-добре. Тихата, ужасена ругатня предава всичко. Мамка му.

На износения кожен диван по средата на стаята, пред голям телевизор, се е свила жена. Плоският екран на телевизора е прорязан от пукнатина с формата на паяжина, около която лениво пъплят десетки зелени мухи.

Останалите бръмчат около жената. Около трупа, поправя се Гари. Тя вече не е човек, а само тяло. Поредният случай за разрешаване, и толкова.

Въпреки раздуването на тъканите си личи, че приживе е била слаба, с бледа кожа, сега нашарена от петна и синкави вени. Облечена е добре. Карирана риза, прилепнали джинси и кожени ботуши. Възрастта ѝ е трудна за отгатване най-вече защото горната част от главата ѝ липсва. Е, не точно. Парчета от нея са залепнали по стената, библиотеката и възглавниците.

Няма особено съмнение кой е дръпнал спусъка. Ловната пушка още лежи в скута ѝ, обгърната от вкочанените пръсти. Гари незабавно преценява какво се е случило. Налапала е дулото, стреляла е и зарядът е преминал леко вляво, където е най-голямото поражение. Има смисъл, след като държи оръжието с дясната си ръка.

Гари е просто униформен сержант, а не експерт по криминалистика, но редовно гледа „От местопрестъплението“.

Разлагането трябва да е напреднало бързо. В къщата е топло, дори задушно. Температурата отвън е двайсет и пет градуса, но вътре, макар завесите да са спуснати, вероятно надхвърля трийсет. Той вече усеща потта да се стича по гърба и да навлажнява подмишниците му. Черил, която никога не губи хладнокръвие, също бърше чело и изглежда премаляла.

— Ама че шибана каша — казва, оглеждайки останалата част от стаята с навъсено чело. Гари знае какви мисли ѝ минават през ума. Хубава къща. Хубава кола. Хубави дрехи. Но човек никога не знае. Никога не знае какво се крие зад фасадата.

Освен кожения диван, единствените други мебели в стаята са тежка дъбова библиотека, масичка за кафе и телевизорът. Той се взира отново в него, чудейки се откъде се е взела пукнатината върху него и защо мухите толкова се интересуват от нея. Пристъпва, усещайки скърцане на натрошено стъкло под краката си, и се навежда по-близо.