Похищението на Ани Торн [bg]

Седя върху лишения от възглавници диван. Глория деликатно е подвила нозе на креслото. В камината вече пропуква огън. Но обстановката не е така уютна, както звучи. Глория е надянала черни кожени ръкавици, а в едната си ръка държи ръжен.

— Защо дойде? — питам.

— За да проверя дали си добре.

— Трудно ми е да повярвам.

Тя се изсмива така, че ме полазват тръпки.

— Видях, че днес си имал посетители.

— Поприказва ли с тях?

— Нямах възможност, те тъкмо си тръгваха. Но ми направи впечатление, че са търсели нещо. Дали не е същото, за което според теб старият ти приятел ще се бръкне в джоба?

— Каквото и да е, не са го намерили.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото не го държа тук.

Глория обмисля отговора.

— В хода на работата съм установила, че е от полза да разполагам с всички факти по даден случай.

— Вече ти казах, че…

— Казал си ми, друг път!

Тя стоварва ръжена върху масичката за кафе. Аби Очичките излита във въздуха и пада в краката ми. Пластмасовото ѝ лице се цепва, а повреденото ѝ око се търкулва навън от гнездото си. Между плешките ми се стича студена пот.

— За щастие — продължава Глория, — аз направих някои свои проучвания. Оказаха се доста интересни. — Тя отива до камината, навежда се и пъха ръжена дълбоко сред въглените. — Нека те върна двайсет и пет години назад. Имаме петима съученици — ти, Стивън Хърст, Кристофър Манинг, Мари Гибсън и Ник Флечър. О, и да не забравяме сестричката ти, Ани. Защо никога не си ми разказвал за нея? Една вечер, докато ти си навън с приятелите си, тя изчезва. Следват търсения, тревоги, всички се опасяват от най-лошото. Но не щеш ли, четирийсет и осем часа по-късно тя се появява отново. Но не може или не иска да каже какво ѝ се е случило…

— Не виждам какво общо…

— Остави ме да довърша. Всички са щастливи, само дето два месеца по-късно баща ти катастрофира с колата. Ани и той загиват, а ти оставаш в критично състояние. Как се справям дотук?

— Добре си си подготвила домашното — отвръщам, наблюдавайки с тревога зачервяващия се ръжен.

Тя започва да крачи напред-назад из стаята.

— Още един детайл — няколко седмици след появата на сестра ти Кристофър Манинг пада от Английския корпус във вашето училище. Трагично съвпадение, не намираш ли?

— Животът е пълен с трагични съвпадения.

— Да превъртим сега лентата до ден-днешен и твоето завръщане в града, където си отрасъл. Явно планираш да изнудиш старото си другарче Стивън Хърст за голяма сума пари. С какво разполагаш срещу него? Какво крие той?