Похищението на Ани Торн [bg]

— Боя се, че не разбирам.

— Госпожица Кумс не е подписвала тази препоръка.

— Нима?

— Твърди, че изобщо не знае за нея.

— Предполагам, че става въпрос за обикновено недоразумение.

— Надали. Госпожица Кумс беше категорична — вие сте напуснали гимназия „Стокфърд“ внезапно, малко след като от училищната каса е изчезнала значителна сума пари.

— Тези пари бяха възстановени.

— Ти обичаш да играеш комар, нали, Джо? — не се сдържа Хърст.

— Какво те касае това? — сопвам се.

— В случай, че си забравил, аз съм в училищното настоятелство. Ако науча, че някой от преподавателите си служи с измама, съм длъжен да взема мерки.

— Ако научиш? И от кого, ако смея да попитам?

Хърст само свива устни и аз се досещам. Саймън Сондърс. Нали той беше в „Лисицата“ и стана свидетел на спречкването ни. Защо му е да ходи при директора, след като може да изтича по-нависоко, при самия член на настоятелството и градската управа? С един куршум два заека. Хем да ме натопи, хем да си спечели благоразположението му за в бъдеще. Проклетият малък мазник.

— Трябва по-внимателно да си подбираш източниците на информация — казвам.

— Значи отричаш?

— Бих казал, че версията, представена тук, е само бледо подобие на истината. А нея бих предпочел да обсъдя насаме с прекия си началник.

— Истината? — присветва с очи Хърст. — Истината е, че си постъпил тук с фалшиви препоръки и си напуснал предната си работа при съмнителни обстоятелства. А на всичко отгоре си започнал и лична вендета срещу сина ми, без съмнение на база въображаемата ти минала история с мен. Поведението и представянето ти като учител са напълно неприемливи. Да не пропусна и факта, че вониш на алкохол.

Той оправя вратовръзката си и победоносно се обляга назад. Хари ме гледа унило през бюрото.

— Съжалявам, господин Торн. Въпросът ще трябва да се разгледа от настоятелството. Имате право на защита от профсъюза, но в светлината на тези разкрития…

— Обвинения — възразявам. — При това в по-голямата част недоказани.

— И все пак, нямам друг избор, освен временно да ви отстраня от изпълнение на преподавателски задължения, докато не вземем решение относно вашето бъдеще в гимназията.

— Разбирам.

Ставам, като се старая да овладея треперенето на тялото си — донякъде вследствие на махмурлука, но най-вече от гняв. Не бива да ми проличи. Не бива да позволя на Хърст да триумфира. А също, трябва да им покажа, че още държа печелившия коз.

Тръгвам към вратата, но спирам. Поглеждам Хърст.

— Хубава вратовръзка, между другото — подхвърлям.

Изражението на лицето му е всичко, което ми е нужно.