Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Вината не е на Дайана — отговори разкаяно Анн. — Вината е моя. Аз предложих да се надбягваме, да видим кой ще стигне леглото пръв.
— Знаех си аз! — възкликна госпожа Линд с тържествуващ тон на човек, спечелил облог. — Знаех, че предложението е дошло от теб. Както и да е, то е причинило куп неприятности, ето къде е работата. Старата госпожица Бари е дошла тука, за да гостува цял месец, а сега заявява, че нямало да остане нито ден повече и се връща в града още утре, въпреки че е неделя. Щяла да си отиде днес, ако бяха могли да я вземат. Била обещала да плати за цял срок уроци по пиано за Дайана, но сега решила да не прави нищичко за момиче с такова хлапашко поведение. О, представям си, че е било много весело у тях тая сутрин! Господин и госпожа Бари трябва да са се чувствали изиграни. Старата госпожица Бари е богата и те биха искали да не си развалят отношенията с нея. Разбира се госпожа Бари не ми каза точно това, но мога доста добре да съдя за човешката природа, това е то.
— Аз съм толкова нещастно момиче — печално каза Анн. — Вечно се заплитам в неприятности, като заплитам в тях и най-добрите си приятели, хора, за които бих си дала живота. Можете ли да ми кажете защо е така, госпожо Линд?
— То е, защото постъпваш твърде необмислено и прибързано, дете мое, ето защо е така. Никога не се спираш да помислиш: каквото и да ти дойде на ум да кажеш или да направиш, ти го казваш или правиш, без да го обмислиш поне за миг.
— О, че това е най-хубавото в цялата работа — протестира Анн. — Нещо просто ти проблясва в ума, толкова вълнуващо, и трябва веднага да му дадеш път. Ако спреш да обмисляш, разваляш всичко. Не сте ли чувствали така и вие, госпожо Линд?
Не, госпожа Линд не била чувствала така. Тя мъдро поклати глава.
— Трябва да се научиш малко да мислиш, Анн, това е всичко. Трябва да постъпваш според пословицата „Три пъти мери, един път режи“. Понякога това важи и за скачане в легло.
Госпожа Линд се засмя, доволна от безобидната си шега, но Анн остана тъжна и замислена. Не виждаше нищо смешно в положението, което в нейните очи изглеждаше много сериозно. Когато излезе от госпожа Линд, тя тръгна напреко през хваналите ледена корица полета към „Градинския склон“. Дайана я посрещна на кухненската врата.
— Леля Джоузефин била много ядосана, така ли е? — пошепна Анн.
— Да — отговори Дайана с едва сдържан смях и хвърли неспокоен поглед към затворената врата на всекидневната. — Тя направо подскачаше от яд, Анн. О, как се караше! Каза, че не е виждала момиче с по-лошо държане и че родителите ми трябвало да ги е срам от начина, по който са ме възпитали. Казва, че нямало да остане, а на мен, да ти кажа, ми е все едно. Но на татко и мама не е.
— Защо не им каза, че виновна бях аз? — рязко запита Анн.
— Такова нещо много ми приляга, нали? — справедливо докачена каза Дайана. — Не съм от тия, дето издават, Анн Шърли, а освен това съм точно толкова виновна, колкото и ти.
— Добре, тогава ще й го кажа самата аз — решително заяви Анн.
Дайана я загледа сащисано.
— Анн Шърли, да не си посмяла… тя жива ще те изяде!
— Не ме плаши, че вече достатъчно съм уплашена — замоли й се Анн. — По-лесно бих застанала пред дулото на някой топ. Но съм длъжна да го направя. Грешката беше моя и аз трябва да го призная. За щастие имам опит да си признавам.
— Е, тя е в стаята — каза Дайана. — Можеш да влезеш, щом искаш. Аз не бих посмяла. И не вярвам, че поне мъничко ще оправиш нещата.
С това насърчение Анн реши да влезе в бърлогата на звяра, с други думи, без колебание отиде до вратата на всекидневната и едва чуто почука. Отвътре се чу остро „Влез“.
Госпожица Джоузефин Бари, слаба, скована и сурова, плетеше пред камината с ненамаляващо настървение, а очите й се стрелкаха през очилата със златни рамки. Тя се завъртя на стола си, очаквайки да види Дайана, а видя момиченце с пребледняло лице, в чиито очи се четяха смесени отчаяна смелост и скрит ужас.
— Коя си ти? — безцеремонно и властно попита госпожица Джоузефин Бари.
— Аз съм Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ — отговори малката посетителка с треперещ глас и сключи ръце с присъщия на нея жест. — И съм дошла да си призная, много ви моля.
— Да си признаеш какво?
— Че всичко със скачането на леглото върху вас стана по моя вина. Аз го предложих. Дайана никога не би помислила за такова нещо, сигурна съм. Дайана е много благовъзпитано момиче, госпожице Бари. Тъй че трябва да разберете колко несправедливо е да обвинявате нея.