Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— В това съм сигурна, че ти си го измислила — рече натъртено Марила. — Следващата стъпка ще бъде да подпалите пердетата с глупавото ви сигнализиране.
— О, ние много внимаваме, Марила. И е толкова интересно. Две светвания значат „Там ли си?“. Три значат „Да“, а четири „Не“. Пет значат „Ела колкото можеш по-бързо, защото имам да ти обадя нещо важно“. Дайана току-що ми светна пет пъти и аз направо се измъчвам да узная какво е то.
— Добре, няма защо повече да се измъчваш — саркастично каза Марила. — Можеш да отидеш, но трябва да си пак тук точно след десет минути, помни го това!
Анн го запомни и се върна в уреченото време, при все че надали някой смъртен ще може някога да разбере какво й е струвало да научи важното съобщение на Дайана в рамките на десет минути. Обаче все пак тя успя да го направи.
— О, Марила, помисли си само! Нали знаеш, утре Дайана има рожден ден. И майка й е казала, че може да ме покани да отида от училище с нея у тях и да остана цялата нощ там. А братовчедите й щели да дойдат от Нюбридж с голяма шейна за бала на Клуба за дискусии утре вечер в залата. И щели да заведат Дайана и мен на концерта… ако ти ми позволиш да отида, искам да кажа. Нали ще ме пуснеш, Марила? О, аз съм толкова развълнувана!
— В такъв случай можеш да се успокоиш, защото няма да отидеш. По-добре е да си у дома, в собственото си легло, а колкото за този концерт на клуба, то е празна работа и на малки момичета не трябва въобще да им позволяват да ходят на такива места.
— Аз съм сигурна, че Клубът за дискусии е най-почтено сдружение — възрази Анн.
— Не казвам, че не е. Обаче ти няма да започнеш да се развяваш по концерти и да бъдеш навън по цели нощи. Хубави неща за деца! Аз съм изненадана, че госпожа Бари разрешава на Дайана да отиде!
— Но то е такъв съвсем изключителен случай — проточи готовата да се разплаче Анн. — Дайана има само един рожден ден на година. Рождените дни не са толкова обикновено нещо, Марила. Приси Андрюс ще декламира едно толкова поучително стихотворение, Марила. Сигурна съм, че за мен ще е много добре да го чуя. А хорът ще пее четири хубави трогателни песни, почти толкова добри, колкото църковните химни. И, о, Марила, свещеникът ще участва; да, наистина ще участва; той ще произнесе слово. То ще бъде почти същото нещо като проповед. Моля ти се, може ли да отида, Марила?
— Нали чу какво ти казах, Анн? Сега събуй се и лягай. Часът минава осем.
— Има и още едно нещо, Марила — каза Анн с вид, който подсказваше, че използва последната си възможност. — Госпожа Бари казала на Дайана, че можем да спим на леглото в стаята за гости. Помисли за честта, която оказват на малката ти Анн, като я слагат на леглото в стаята за гости!
— Това е чест, без която ще трябва да минеш. Върви да си лягаш и да не съм чула нито дума повече!
Когато Анн се качи скръбно горе със сълзи, стичащи се по бузите, Матю, който като че ли беше дълбоко заспал на креслото по време на целия диалог, отвори очи и заяви категорично:
— Ами, Марила, аз мисля, че би трябвало да пуснеш Анн да отиде.
— А пък аз не мисля! — сопна се Марила. — Кой възпитава това дете, Матю, ти или аз?
— Ами, ти — призна Матю.
— Тогава няма да ми се месиш.
— Ами, аз не меся. Това не е месене. Нима се меся, като си имам свое мнение? А моето мнение е, че би трябвало да позволиш на Анн да отиде.
— Ти би мислил, че трябва да пусна Анн да отиде на луната, щом й е дошло на ум, не се и съмнявам — беше любезното възражение на Марила. — Можеше да й позволя да прекара нощта с Дайана, ако туй беше всичко. Но не одобрявам това отиване на концерта. Ще отиде там, ще настине като нищо и ще напълни главата си с глупости и възбуда. Това ще я разстрои за цяла седмица. Аз разбирам по-добре от теб наклонностите на това дете и кое е добро за него, Матю.
— Аз мисля, че би трябвало да пуснеш Анн да отиде — твърдо повтори Матю. Да води спорове много не го биваше, но да държи здраво на мнението си положително умееше. Марила безпомощно изпъшка и потърси спасение в мълчанието. На другата сутрин, когато Анн миеше съдовете от закуска в кухненския килер, на отиване в обора Матю пак се спря при Марила:
— Аз мисля, че би трябвало да пуснеш Анн да отиде, Марила.
За миг Марила като че ли щеше да каже нередни неща. После отстъпи пред неизбежното и отрони язвително: