Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Само един номер от програмата не можа да я заинтересува. Когато Гилбърт Блайт рецитира „Бинген на Рейн“, тя вдигна прочитната си книга от библиотеката и я чете, докато той не свърши; тогава остана закована и неподвижна, а Дайана ръкопляска, докато не й изтръпнаха ръцете.
Вкъщи стигнаха чак в единадесет, преситени от развлечения, но все пак с неуталожено още желание да обсъждат всичко преживяно. Изглежда всички си бяха легнали и къщата бе тъмна и тиха. Анн и Дайана отидоха на пръсти в тесния и дълъг салон, от който се влизаше в стаята за гости. Там беше приятно топло и беше осветено само от жаравата на камината.
— Хайде да се съблечем тука — предложи Дайана. — Тука е приятно и топло.
— Не беше ли възхитителна тази вечер? — въздъхна с възторг Анн. — Трябва да е прекрасно да се изправиш и да рецитираш там. Мислиш ли, че някой ден ще поискат от нас да го направим, Дайана?
— Да, разбира се, някой ден. Те винаги карат по-големите ученици да рецитират. Гилбърт Блайт излиза често, а той е само две години по-голям от нас. О, Анн, как можеш да се преструваш, че не го слушаш. Когато стигна до стиха „Има друга, не сестра му“, той гледаше право към тебе.
— Дайана — каза с достойнство Анн, — ти си моята сърдечна приятелка, но дори и на теб не мога да позволя да ми говориш за този човек. Готова ли си за лягане? Хайде да се надбягваме, да видим кой ще стигне леглото пръв.
Предложението се хареса на Дайана. Двете облечени в бяло фигурки се спуснаха по дългия салон, през вратата на стаята за гости и тупнаха върху леглата едновременно. И тогава… нещо се раздвижи под тях… чу се изохкване и вик… и някой рече с глух глас:
— Боже Господи!
Анн и Дайана сами не разбраха как скочиха от това легло и се втурнаха вън от стаята. Знаеха само, че след това безумно бягство се заизкачваха на пръсти на горния етаж.
— О, кой беше това… какво беше то? — пошепна Анн; зъбите й тракаха от студ и уплаха.
— Беше леля Джоузефин — отговори Дайана, задавяйки се от смях. — О, Анн, това беше леля Джоузефин, както и да се е озовала там. О, и аз съм сигурна, че тя ще бъде разярена. Това е ужасно… то е наистина ужасно… но случвало ли ти се е някога нещо толкова смешно, Анн?
— Коя е леля Джоузефин?
— Тя е леля на татко и живее в Шарлоттаун. Тя е страшно стара, в никой случай не по-малко от седемдесет, и не вярвам изобщо някога да е била малко момиче. Чакахме я да дойде на гости, но не толкова рано. Тя е ужасно строга и възпитана и, сигурна съм, страхотно ще се кара за това нещо. Няма как, ще трябва да спим с Мини Мей, а само да знаеш как рита тя.
Госпожица Джоузефин Бари не слезе за ранната закуска сутринта. Госпожа Бари се усмихна мило на двете момиченца.
— Добре ли прекарахте снощи? Помъчих се да остана будна докато се върнете, понеже исках да ви кажа, че е дошла леля Джоузефин и вие двете в края на краищата трябва да се качите горе; но бях толкова уморена, че заспах. Надявам се, не сте разтревожили леля ти, Дайана.
Дайана сдържано замълча и двете с Анн скришом размениха през масата виновна усмивка от напушилия ги смях. Анн побърза да се прибере след закуска и затова остана в блажено незнание за последвалите разправии, станали в дома на Бари, до късно следобед, когато отиде при госпожа Линд с поръчение от Марила.
— Значи ти и Дайана снощи сте уплашили госпожица Бари кажи-речи до смърт? — строго попита госпожа Линд, но с искрици смях в очите. — Госпожа Бари беше тука преди няколко минути на път за Кармоди. Това нещо действително я е разтревожило. Старата госпожица Бари била страхотно ядосана, когато станала тази сутрин, а ядът на госпожица Бари не е шега работа, мога да те уверя. Не искала изобщо да говори на Дайана.