Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— О, трябва, а? Аз по-скоро мисля, че Дайана е имала поне свой дял в скачането. Такова държане в почтена къща!
— Но ние го правихме само на смях — настоя Анн. — Мисля, че би трябвало да ни простите, госпожице Бари, сега, след като се извинихме. Но във всеки случай моля да простите на Дайана и да наредите да си взима уроците по пиано. Дайана мечтае за уроци по пиано, госпожице Бари, а аз зная много добре какво значи да мечтаеш за нещо и да не го получиш. Ако трябва да се сърдите на някого, сърдете се на мен. Аз тъй съм свикнала от ранното си детство хората да ми се сърдят, че мога да го понеса много по-лесно, отколкото Дайана.
По това време злобното огънче в очите на старата дама беше доста поугаснало и на негово място бе заблестял развеселен интерес. Но въпреки всичко тя каза неотстъпчиво:
— Според мене това, че сте го направили на смях, не е никакво извинение. Малки момичета никога не са си позволявали този род шеги, когато аз бях млада. Ти не знаеш какво е след дълго и уморително пътуване две големи момичета да те събудят от дълбок сън, като изведнъж се стоварят отгоре ти.
— Аз не зная, но мога да си го представя — живо отговори Анн. — Сигурна съм, че трябва много да ви е разтревожило. Но да видим и нашата страна на въпроса. Имате ли въображение, госпожице Бари? Ако имате, сложете себе си на нашето място. Ние не знаехме, че на това легло има някой и вие ни уплашихте почти до смърт. Беше просто ужасно. Така се чувствахме, а освен това не можахме да спим в стаята за гости, както ни бе обещано. Предполагам, че вие сте свикнали да спите в стаи за гости. Но само си представете как щяхте да се чувствате, ако бяхте малко сираче, което никога не е имало тази чест.
Цялата злоба беше угаснала до това време. Госпожица Бари фактически се изсмя — звук, който накара Дайана, която в безмълвен страх чакаше вън в кухнята, да си отдъхне с облекчение.
— Боя се, че моето въображение е малко ръждясало: твърде дълго не съм го използвала — каза госпожица Бари. — Трябва да призная, че твоите доводи за оправдание са точно толкова силни, колкото моите за обвинение. Всичко зависи от това, как ще погледнеш на нещата. Седни тука и ми разкажи за себе си.
— Много съжалявам, но не мога — твърдо отговори Анн. — Бих искала, понеже изглежда да сте интересна дама и може дори да сте сродна душа, макар и да не ми приличате на такава. Но аз съм длъжна да се върна у дома при госпожица Марила Кътбърт. Госпожица Марила Кътбърт е много мила жена, която ме е взела, за да ми даде добро възпитание. Тя прави всичко, каквото може, но то е много обезсърчаваща работа. Вие не бива да смятате нея за виновна, че съм скочила върху леглото. Но понеже си отивам, много бих искала да ми кажете дали ще простите на Дайана и ще останете толкова, колкото сте смятали да прекарате в Авонлий.
— Мисля, че може и да остана, ако ти идваш да поприказваш с мен от време на време — реши госпожица Бари.
Тази вечер госпожица Бари подари на Дайана сребърна гривна и каза на родителите й, че е разопаковала куфара си.
— Реших да остана просто, за да се запозная по-добре с това момиче Анн — откровено обясни тя. — Тя е забавна за мен, а на моите години забавен човек е рядкост.
Единствената забележка на Марила, когато чу тази история, беше:
— Нали ти казах! — бележката беше отправена към Матю.
Госпожица Бари остана уговорения месец и след това още. Беше по-приятна гостенка, отколкото обикновено, понеже Анн поддържаше доброто й настроение. Станаха близки приятелки.
Когато си отиваше, госпожица Бари каза:
— Помни, Анн, моето момиче, че когато дойдеш в града, трябва да ми бъдеш гостенка и ще те сложа да спиш в моето най-специално легло за гости.
— В края на краищата госпожица Бари се оказа сродна душа — довери Анн на Марила. — Не може да се помисли така, като я погледнеш, но си е. Не можеш да го разбереш веднага, както е с Матю, но след малко го разбираш. Сродните души не са чак толкова редки, както си мислех. Чудесно е, че ги има толкова много по света.
Двадесета глава
Добро въображение с лоши последици
Пролетта пак беше дошла в „Грийн Гейбълс“ — красива, капризна, сякаш без желание, канадска пролет, проточила се през април и май в поредица от ясни, свежи, хладни дни с розови залези и чудеса на възкръсване и растеж. Кленовете по пътеката на влюбените се покриха с червени пъпки и дребни, къдрави папрати поникнаха около Бълболенето на дриада. Далече горе в пустошта, зад имота на Сайлас Слоун, разцъфтяха канадските момини сълзи, розови и бели звездички, дъхави под кафявите си листа. Всички ученички и ученици прекараха един златен следобед да ги берат и се върнаха у дома в безоблачния, еклив здрач с цели наръчи и кошници, пълни с разцъфтяла красота.