Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

— Не, не мога да кажа, че съжалявам — отговори Марила, която понякога се чудеше как е могла да живее, преди Анн да дойде в „Грийн Гейбълс“, — не, не точно да съм съжалявала. Ако си свършила с уроците, Анн, искам да изтичаш горе и да питаш госпожа Бари дали би ми дала кройката на Дайанината престилка.

— О… то е… много е тъмно! — извика Анн.

— Много тъмно ли? Ами че то е едва здрач! И, Бога ми, ти си ходила там достатъчно често съвсем по тъмно!

— Ще отида рано сутрин — припряно отвърна Анн. — Ще стана по изгрев и ще отида, Марила.

— Какво ти е влязло сега в главата, Анн Шърли? Кройката ми трябва, за да ти скроя нова престилка тази вечер. Върви веднага и да не се бавиш.

— Тогава ще трябва да обиколя по пътя — рече Анн и без желание взе шапката си.

— Ще вървиш по пътя и ще загубиш половин час! Само да те видя, че обикаляш!

— Не мога да мина през Омагьосаната гора, Марила — изплака с отчаяние Анн.

Марила я изгледа с изумление.

— Омагьосаната гора! Да не си полудяла? Каква е, за Бога, тая омагьосана гора?

— Смърчовата гора оттатък потока — отговори шепнешком Анн.

— Дрън-дрън! Такова нещо като омагьосана гора никъде няма. Кой ти е разправял такива глупости?

— Никой — призна Анн. — Дайана и аз само си представихме, че гората е омагьосана. Всички други места наоколо са толкова… толкова… обикновени. Ние само измислихме това, за да се позабавляваме. Започнахме го през април. Омагьосана гора е толкова романтично нещо, Марила! Избрахме смърчовата гора, защото е толкова мрачна. О, ние измислихме най-потресаващи неща. Има бяла жена, която броди около потока точно по това време, нощем, кърши ръце и надава ридаещи писъци. Тя се появява, когато ще умре някой в семейството. А духът на убито малко дете обикаля горния ъгъл до Райския кът; той се примъква отзад и слага студените си пръсти на твоята ръка… о! О, Марила, аз се разтрепервам само като помисля за това. А има един обезглавен мъж, който дебне нагоре-надолу по пътеката, и скелети се зъбят между клоните. О, Марила, за нищо на света не бих минала през Омагьосаната гора вече, след като се стъмни! Все ще мисля, че тия бели сенки ще посегнат иззад дърветата и ще ме грабнат.

— Чул ли е някога някой такова нещо! — възкликна Марила, която изслуша всичко това, онемяла от изумление. — Анн Шърли, нима искаш да ми кажеш, че вярваш във всичките тия грозни рожби на собственото си въображение?

— Не точно вярвам — запъна се Анн. — Поне не вярвам денем. Но като се стъмни, Марила, всичко е по-друго. Искам да кажа, когато духовете излизат.

— Няма такова нещо, духове, Анн!

— О, разбира се, има, Марила! — извика Анн припряно. — Аз познавам хора, които са ги виждали. И те са почтени хора. Чарли Слоун разправя, че баба му видяла неговият дядо да прибира у дома кравите една вечер, цяла година, след като е бил погребан. Ти знаеш, че бабата на Чарли Слоун не би разправяла приказки току-така. Тя е много религиозна жена. А бащата на госпожа Томас го гонило до тях огнено агне с глава, отрязана и увиснала на парче кожа. Той казал, че познал духа на брат си и това било предупреждение, че щял да умре след десет дена. Той не умрял тогава, а след две години, но както виждаш, то наистина се сбъднало. А Руби Гилис казва…