Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард» ООД
- ISBN: 954-585 016-7
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)». Краткое содержание книги:
Но един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит го повеждат на смело и опасно пътешествие до опустошената планина, за да търсят едно старо съкровище.
Тогава се разбира, че малкият разбойник Билбо притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато. А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
През това време освободените вече джуджета бързаха да избавят останалите пленници, като режеха с ножовете си омотаните около тях нишки. Скоро всички щяха да бъдат свободни, макар и да не се знаеше какво ще стане тогава. Паяците ги бяха заловили съвсем лесно предната нощ, но тогава имаха предимство, понеже нападаха изневиделица в тъмнината. Сега, изглежда, щеше да се развихри жестока битка.
Изведнъж Билбо забеляза, че няколко паяка се бяха струпали около Бомбур, който все още лежеше на земята, бяха го омотали отново и се готвеха да го отмъкнат нанякъде. Хобитът нададе вик и размаха меча към враговете насреща си. Те побързаха да отстъпят; Билбо се спусна по ствола и тупна тъкмо сред насъбралите се долу паяци. Те не бяха виждали такова жило като неговия малък меч и го гледаха опулено. А как само се мяташе той насам-натам! Как проблясваше от удоволствие, като ги пронизваше! Половин дузина вече лежаха мъртви, когато останалите побягнаха и оставиха Бомбур в ръцете на Билбо.
— Слизайте! Слизайте! — викна хобитът към джуджетата, които бяха още на клона. — Не стойте там, че ще ви впримчат отново в мрежите си!
Защото виждаше как паяците се катерят по околните дървета и пълзят по клоните, надвиснали над главите на джуджетата.
Джуджетата побягнаха бързо от дървото — едни се спуснаха по ствола, други скочиха направо от клона долу: повечето от тях обаче бяха така изнемощели, че едва се държаха на крака. Сега най-после и дванайсетимата доскорошни пленници се събраха заедно. Братята Бифур и Бофур подкрепяха от двете страни клетия си братовчед Бомбур, а Билбо продължаваше да подскача насам и натам, размахвайки Жилото. Стотици разярени паяци ги гледаха свирепо от всички страни. Положението изглеждаше безнадеждно.
Някои от джуджетата имаха ножове, други се въоръжиха с тояги, а всички бяха насъбрали и камъни; Билбо пък разчиташе на своя елфически меч. Неведнъж и дваж нашите герои отблъскваха настървените паяци и погубиха немалко от тях. Но това не можеше да продължава дълго. Билбо беше на края на силите си и само четири от джуджетата все още се държаха на краката си; скоро обаче и те щяха да капнат като отмалели мушици. Паяците отново бяха започнали да плетат мрежите си от дърво на дърво, за да ги пленят.
Накрая, като не можа да измисли друг начин за спасение, Билбо се принуди да разкрие пред джуджетата тайната на пръстена си. Стори го неохотно, но нямаше избор.
— Аз ще изчезна — рече той — и, ако мога, ще подмамя паяците след себе си; а вие вкупом ще тръгнете в обратната посока. Струва ми се, че ей там наляво е мястото, където за последен път видяхме огньовете на елфите.
Трудно беше да обясни намерението си на замаяните джуджета сред всички тези викове, свистене на тояги и тропот на камъни. След като видя обаче, че не може да се бави повече — паяците стесняваха обръча около жертвите си, — той надяна пръстена и за най-голямо учудване на джуджетата в миг изчезна.
Скоро сред дърветата отдясно се раздадоха крясъци «Перушан» и «Диване». Това страшно обърка паяците. Те спряха и някои от тях се втурнаха в посоката, откъдето идваше гласът — обидните думи направо ги караха да излязат от кожите си. Тогава Балин, който най-добре от всички бе проумял плана на Билбо, поведе джуджетата в атака. Притиснати едно в друго, те изсипаха дъжд от камъни върху паяците отляво, нахвърлиха се върху тях и пробиха обръча. Виковете и пеенето зад гърба им внезапно секнаха.
С отчаяната надежда, че Билбо все пак може и да не е заловен, те продължиха пътя си. Не можеха да бързат обаче. Чувстваха се тъй слаби и изтощени, че едва куцукаха, макар по петите да ги следваше цяло гъмжило от паяци. От време на време трябваше да се обръщат и да се сражават със застигащите ги врагове: а някои от паяците вече бяха успели да се покатерят по дърветата и оттам спускаха дългите си лепкави нишки.
Положението отново изглеждаше отчайващо, когато Билбо се появи изневиделица и нападна паяците отстрани.
— Вървете! Вървете! — извика той на другарите си. — Аз ще ги жиля!
И наистина ги зажили. Сновеше напред-назад, прерязваше паяковите нишки, сечеше тънките крака на паяците и пронизваше угоените им тела, щом се приближеха много. Паяците беснееха от яд, сипеха проклятия, но бяха смъртно изплашени от Жилото, което се беше появило отново, и не смееха много да го доближават. Въпреки всички закани и проклятия плячката им се изплъзваше бавно, но сигурно.
Сражението бе ужасно и сякаш продължи часове. Най-сетне, тъкмо когато Билбо чувстваше, че няма сили да вдигне ръка за нито един удар повече, паяците внезапно зарязаха преследването и се върнаха разочаровани в мрачното си свърталище.