Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард» ООД
- ISBN: 954-585 016-7
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)». Краткое содержание книги:
Но един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит го повеждат на смело и опасно пътешествие до опустошената планина, за да търсят едно старо съкровище.
Тогава се разбира, че малкият разбойник Билбо притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато. А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
Не им оставаше друго, освен да се настанят за нощувка там, където бяха. Не посмяха дори да потърсят по земята остатъци от храна, страхувайки се да не се загубят отново. Не беше минало много време, откакто си бяха легнали — а Билбо тъкмо задрямваше, — когато Дори, който трябваше да дежури пръв, зашептя:
— Светлинките се появяват отново и са много повече, отколкото преди.
Всички наскачаха. И наистина недалеч пред тях потрепваха множество светлинки, а гласовете и смехът се чуваха съвсем ясно. Пътешествениците запълзяха нататък в редица по един, като всеки се държеше за рамото на другаря пред него. Когато наближиха, Торин каза:
Този път никой да не се втурва напред! И никой да не излиза от прикритието си, докато аз не кажа. Първо ще изпратим господин Бегинс сам да разговаря с тях. Те няма да се уплашат от него (Ами аз от тях? — помисли си Билбо), а се надявам, че няма да му сторят и нищо лошо.
Когато съвсем наближиха кръга от светлини, Торин изведнъж избута Билбо напред и той, преди да има време да надене пръстена, залитна и се озова сред яркия блясък на огъня и факлите. Ала пак напразно! Отново изгаснаха всички светлини и настъпи непрогледен мрак.
Ако предишният път им бе трудно да се съберат, сега им беше двойно по-трудно. А от Билбо просто нямаше и следа. Колкото и да се брояха, все излизаха тринайсет. Започнаха да се провикват: «Билбо Бегинс! Билбо! Ей ти, проклет хобит! Хей, хобит, къде си?» — но отговор не идваше.
Вече бяха загубили надежда, когато Дори го откри най-случайно. В тъмнината той се спъна в нещо, което отначало взе за пън, но после разбра, че всъщност е Билбо, който спеше дълбоко, свит на кравай. Дълго трябваше да го разтърсват, за да го събудят, и когато най-накрая успяха, на Билбо никак не му стана приятно.
— Сънувах такъв прекрасен сън! — измърмори той. — Тъкмо се бях настанил пред една богата трапеза.
— Ами сега! И той прихвана болестта на Бомбур! — възкликнаха джуджетата. — По-добре не ни разправяй за никакви трапези. Щом ги виждаш само насън, от тях полза няма, пък и ние не можем да ги споделим с теб.
— По-хубави трапези в това проклето място не мога да намеря — отговори Билбо, после легна край джуджетата, и пак се опита да заспи и да засънува същия сън.
Светлините обаче се появиха отново в гората. По-късно, когато нощта вече преваляше, Кили, който стоеше на пост, дойде и ги събуди с думите:
— Недалеч оттук се появи същинско сияние — сякаш по вълшебство изведнъж пламнаха стотици факли и множество огньове. Чуйте песните и звуците на арфите!
След като полежаха и послушаха известно време, джуджетата разбраха, че не могат да устоят на желанието да се доближат и още веднъж да потърсят помощ. Отново скочиха всички, но този път опитът завърши пагубно. Пиршеството, което сега видяха, беше по-богато и по-пищно от предишните. Начело на многобройните пируващи седеше горски крал с корона от листа върху златистите си коси — така, както Бомбур го бе сънувал. Около огньовете елфите си подаваха бокали от ръка на ръка, някои свиреха на арфи, други пееха. В лъскавите им коси бяха вплетени цветя; зелени и бели скъпоценни камъни просветваха по яките и поясите им, а от лицата и от песните им лъхаше радост. Звучни, ясни и мелодични бяха тези песни и Торин пристъпи сред техните изпълнители.
В миг настана мъртва тишина. Светлината угасна. Огньовете се превърнаха в черни стълбове дим, които литнаха нагоре. Пепел и сажди заслепиха очите на джуджетата и гората отново се изпълни с отчаяните им викове.
Изведнъж Билбо откри, че тича в кръг (както му се струваше) и вика, без да спира: «Дори, Нори, Ори, Оин, Глоин, Фили, Кили, Бомбур, Бифур, Бофур, Дуалин, Балин, Торин Дъбощит», а в същото време други същества, които той не можеше да види и да докосне, вършеха същото край него (като от време на време добавяха към останалите имена и «Билбо»). Виковете обаче постепенно се отдалечиха и започнаха да се чуват съвсем слабо; в един миг на Билбо се стори, че те се превърнаха във викове за помощ, после целият шум стихна и той остана сам сред дълбокия мрак и пълната тишина.