Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард» ООД
- ISBN: 954-585 016-7
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)». Краткое содержание книги:
Но един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит го повеждат на смело и опасно пътешествие до опустошената планина, за да търсят едно старо съкровище.
Тогава се разбира, че малкият разбойник Билбо притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато. А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
В грамадната пещера на няколко километра от източния край на Мраколес по това време живееше най-великият крал на горските елфи. Пред огромните му каменни порти течеше река, която извираше от горските възвишения, прекосяваше леса и продължаваше към блатата. Тази грамадна пещера, от която във всички страни се отваряха безброй по-малки проходи, лъкатушеше дълбоко под земята и имаше множество зали и коридори. За разлика от обиталищата на гоблините обаче тя беше по-светла, проветрива и не тъй опасна. Впрочем поданиците на краля живееха на открито в леса, където си строяха къщи и колиби по земята или сред гъстите клони. Любимите им дървета бяха буковете. За краля, пещерата беше едновременно и дворец, и хранилище на богатствата му, и крепост, в която поданиците му можеха да се укриват от враговете си.
Портата на краля на елфите
Но тя беше също и тъмница за пленниците му. Ето защо елфите домъкнаха Торин именно в пещерата. По пътя се държаха с него възгрубичко, но те по начало не обичаха джуджетата, а Торин взеха направо за враг. В древни времена елфите бяха водили войни с някои от джуджетата, обвинявайки ги, че са им откраднали богатствата. Трябва обаче да кажем, че джуджетата даваха съвсем друго обяснение; те твърдяха, че само са си взели онова, което им се е полагало, защото горският крал се бил спазарил с тях да му изработят разни предмети от злато и сребро и после отказал да им заплати труда.
Най-голямата слабост на горския крал беше да трупа съкровища. Особено силно влечение имаше към среброто и прозрачните скъпоценни камъни. И макар хазната му да бе пълна, все жадуваше за още и още, защото искаше да се изравни по богатство с някогашните елфически владетели. Ала поданиците му не бяха много работливи — те нито прокопаваха мини, за да търсят благородни метали и скъпоценни камъни, нито пък се занимаваха сериозно с търговия или със земеделие. Всичко това беше известно на джуджетата; известно бе също, че родът на Торин нямаше нищо общо с някогашната разпра, за която ви споменах.
Ето защо, когато Торин се разбуди от дълбокия магически сън и разбра как са се отнесли с него, много се ядоса и реши от устата му да не излезе нито дума за злато или скъпоценни камъни. Заведоха пленника при краля, а той го изгледа строго и взе да го обсипва с въпроси. Торин обаче повтаряше само едно — че е гладен.
— Защо ти и твоите хора на три пъти нападнахте моите поданици, докато се веселяха? — попита кралят.
— Не сме ги нападали — отвърна Торин. — Искахме само да ги помолим за малко храна, защото умирахме от глад.
— Къде са приятелите ти сега и какво правят?
— Не зная, навярно гладуват някъде из гората.
— Какво правехте в гората?
— Търсехме нещо за ядене, защото бяхме много гладни.
— А какво всъщност ви доведе в гората? — попита кралят ядосано.
При този въпрос обаче Торин стисна устни и не пожела да изрече ни дума повече.
— Щом е така, добре! — рече кралят. — Отведете го и го дръжте затворен на сигурно място, докато сам не реши да каже истината, ако ще за това да чакаме и сто години.
Тогава елфите завързаха Торин с каиши, отведоха го в една от най-отдалечените пещери, която се затваряше със здрава дървена врата, и го заключиха вътре. Дадоха му храна и вода в изобилие (макар и храната да не беше особено изискана), защото горските елфи не са като гоблините. Те се отнасят снизходително дори и към най-опасните си врагове, когато ги заловят в плен. Единствените живи същества, към които нямат милост, са гигантските паяци.
И тъй, Торин остана да лежи в кралската тъмница; след като се засити с хляб, месо и вода, той взе да се пита какво ли е станало със злочестите му другари. Ала скоро узна и тяхната съдба. Как стана това обаче, ще ви разкажа в следващата глава заедно с новото приключение на пътешествениците, в което Билбо пак се прояви.