Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

Старейшината на града стигнал до лош край. Бард му дал голямо количество злато, с което да бъдат подпомогнати Езерните хора, но старейшината се разболял от болестта на дракона — той бил склонен лесно да прихваща подобни болести, — заграбил почти всичкото злато и избягал с него. Умрял обаче от глад сред Пущинака, изоставен от приятелите си.

— Новият старейшина е по-мъдър — рече Балин — и се ползва с голямо уважение, защото на него градът дължи до голяма степен сегашното си благоденствие. Дори вече са съчинени песни, в които се казва, че по неговото време реките потекли златни.

— Значи в крайна сметка предсказанията на старите песни все пак се оказаха верни! — заключи Билбо.

— Да! — повтори Гандалф. — И защо да не се окажат верни? Ти може би не вярваш в предсказанията, защото сам си вземал участие в осъществяването им? Нима си мислиш, че си се измъкнал благополучно от всички приключения само благодарение на чист късмет и единствено заради твоята собствена изгода? Прекрасна особа си ти, Билбо Бегинс, и аз много те обичам, но си все пак само едно дребосъче сред огромния свят.

— И добре, че е тъй! — рече Билбо, като се засмя и подаде на вълшебника торбичката си с тютюн.