Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард» ООД
- ISBN: 954-585 016-7
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)». Краткое содержание книги:
Но един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит го повеждат на смело и опасно пътешествие до опустошената планина, за да търсят едно старо съкровище.
Тогава се разбира, че малкият разбойник Билбо притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато. А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
Тогава джуджетата забелязаха, че са стигнали до една горска поляна, където имаше следи от огньове на елфите. Не можеха да разберат дали е същата поляна, която бяха видели предишната нощ, но над тези места сякаш витаеха някакви магически сили, от които паяците се плашеха. Все пак тук поне проникваше слаба светлина, клоните не бяха така гъсти и зловещи и бегълците се спряха да си отдъхнат.
Полежаха известно време задъхани и изтощени, а после взеха да задават въпроси. Искаха най-подробно да им се обясни историята с изчезването на Билбо, а разказът за намирането на вълшебния пръстен така ги увлече, че забравиха собствените си неволи. Балин дори пожела да чуе повторно преживелицата с Ам-гъл заедно с всички гатанки, а също и какво точно е станало, след като Билбо е надянал пръстена.
По едно време обаче светлината взе да бледнее и тогава възникнаха други, по-важни въпроси: къде се намираха в момента, къде е пътеката, дали не може да се намери нещо за ядене и какво ще правят оттук нататък? Джуджетата повтаряха тези въпроси един след друг и сякаш очакваха малкият Билбо да им даде отговор. От това можете да разберете, че те напълно си бяха променили мнението за господин Бегинс и че той бе спечелил тяхното уважение (точно както предричаше Гандалф). В тона им се долавяше не упрек, а надежда, че той ще измисли някакъв подходящ план за тяхното спасение. Те много добре съзнаваха, че ако не се бе намесил хобитът, скоро всички щяха да бъдат мъртви, и затова му благодариха многократно. Някои от тях дори станаха и му се поклониха до земята, но бяха толкова отслабнали, че се търкулнаха и дълго не можаха да стъпят отново на крака. Истината около изчезването на Билбо ни най-малко не намали тяхното благоразположение, защото разбираха, че освен късмет и вълшебен пръстен хобитът притежава и находчивост, а тези неща, взети заедно, бяха крайно полезни. Впрочем джуджетата тъй дълго възхваляваха подвизите на Билбо, че най-накрая и той самият се почувства храбрец, а това негово чувство сигурно щеше да бъде още по-силно, ако имаше и нещо за хапване.
Но нямаше нищо, съвсем нищичко, пък и на никой от бегълците не достигаха сили, за да тръгне да търси било храна, било изгубената пътека. Да, изгубената пътека! С изморената си глава Билбо не можеше да измисли никакъв план. Само седеше и гледаше пред себе си към безкрайната горска шир. Постепенно всички джуджета заспаха. Всички освен Балин. Дълго време след като другите затвориха очи и престанаха да говорят, той продължи да си мърмори и да се киска.
— Ам-гъл! Гледай ти! Така, значи, се е промъкнал и покрай мен, когато стоях на пост. Сега вече ми е ясно! Господин Бегинс чисто и просто си е пропълзял тихичко. Хи, хи! А копчетата му се разпилели по прага! Славният наш Билбо… Билбо… бо… бо… бо…
После и той заспа и задълго се възцари пълна тишина. Изведнъж Дуалин отвори очи и огледа поред другарите си.
— Къде е Торин? — рече той.
Въпросът му предизвика страшна тревога. Наистина бяха само тринайсетима — дванайсет джуджета и хобитът. Къде всъщност беше Торин? Каква ли зла участ го бе сполетяла, във властта на какви ли тъмни сили или зли чудовища бе попаднал? Както си лежаха, изгубени сред гората, те потръпнаха от ужас. Вечерта се смени с тъмна нощ, разтревожените пътници един по един заспаха отново и засънуваха страшни сънища. Те бяха тъй уморени, че никой от тях не можа да остане на пост. А сега нека ги оставим за малко на спокойствие.
Всъщност Торин бе заловен много лесно. Вие си спомняте как Билбо тупна и заспа, щом пристъпи в кръга на светлината при първия опит да поиска помощ от елфите. Втория път Торин пристъпи напред и когато светлините угаснаха, той се строполи безчувствен на земята. Не чу нито виковете на отчаяните, изгубени в нощта джуджета, нито писъците им, когато паяците ги залавяха и омотаваха в мрежите си, нито шума от битката на следващия ден. После дойдоха горските елфи, завързаха го и го отнесоха.
Пируващите, разбира се, бяха горски елфи. Те всъщност не са злонамерени същества. Главният им недостатък е недоверието, което проявяват към непознатите. Макар че в онези дни все още притежаваха голяма вълшебна сила, те бяха безкрайно бдителни. Различаваха се от Върховните елфи на Запада — бяха по-опасни и не тъй мъдри. Защото повечето от тях (както и разпръснатите по хълмове и планини техни сродници) произлизаха от древни родове, които изобщо не бяха стъпвали във Вълшебното западно кралство. А тъкмо във Вълшебното кралство ходеха Светлите, Речните и Морските елфи, за да живеят там векове наред и тъй ставаха благородни и мъдри, усвояваха различни знания и вълшебства, а също и изкуството да майсторят красиви неща. Сетне отново се връщаха в Широкия свят. А в това време горските елфи се скитаха безцелно под слънцето и луната, ала най-много обичаха звездите; и бродеха из необятните високи лесове на страни, които днес са отдавна изчезнали. Най-често живееха в горските покрайнини; само понякога излизаха да ловуват или да яздят и тичат из откритите полета на звездна и лунна светлина. След появата на хората обаче те взеха все повече и повече да се укриват в здрача и сенките. Но въпреки своите недостатъци, те все пак бяха елфи, а елфите неслучайно носят името Добрия народ.