Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард» ООД
- ISBN: 954-585 016-7
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)». Краткое содержание книги:
Но един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит го повеждат на смело и опасно пътешествие до опустошената планина, за да търсят едно старо съкровище.
Тогава се разбира, че малкият разбойник Билбо притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато. А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
Като завърши песента, Билбо се обърна и видя, че последната пролука между две високи дървета вече е преградена с паяжина — впрочем за щастие не с истинска паяжина, а само с напречни двойно усукани нишки, прокарани набързо от ствол до ствол. Той ги насече на парчета и се отдалечи с песен.
Паяците зърнаха меча и макар че едва ли знаеха какво е това, тутакси хукнаха отново след хобита — едни по земята, други по клоните. Дългите им космати крака се размахваха, челюстите им щракаха, а очите им едва не изхвръкваха от злоба и яд. Преследваха го яростно и Билбо ги увлече из гората дотам, докъдето се осмели да стигне. Сетне, по-тихо дори и от мишка, той се промъкна обратно.
Знаеше, че не разполага с много време; измамените паяци скоро щяха да дотърчат обратно при клоните, където висяха джуджетата. А междувременно той трябваше да ги спаси. Най-трудната част от задачата беше да се покатери върху дългия клон, на който се люшкаха вързопите. И сигурно никога нямаше да се справи, ако някой от паяците не беше забравил една нишка да виси надолу. Макар че лепнеше болезнено по дланите му, с нейна помощ Билбо се озова горе… само за да завари там един стар, тромав, тлъст и зъл паяк, който беше останал да пази пленниците, и тъкмо се мъчеше да разбере кой от тях е най-вкусен. Беше си наумил да започне угощението, докато другите още не са се върнали, но господин Бегинс бързаше и додето паякът разбере какво става, Жилото се заби в него и той се търкулна от клона мъртъв.
Следващата задача на Билбо беше да освободи другарите си. Но как да го стори? Ако прережеше дебелите нишки, на които бяха провесени горките джуджета, те щяха да тупнат от високо и да се ударят зле. Пълзейки бавно по клона (от което всички джуджета се залюляха и заклатушкаха като зрели плодове), Билбо стигна до първия вързоп.
— Фили или Кили — рече си той, зървайки крайчеца на една синя качулка да се подава от вързопа. — По-скоро е Фили — заключи хобитът, след като видя и щръкналия навън дълъг нос.
Като се надвеси над вързопа, той успя да пререже повечето от яките лепкави нишки; оттам нататък вече беше лесно — омотаното джудже ритна веднъж, изпъна се и почти освободи тялото си от мрежата. Наистина се оказа Фили. За жалост трябва да ви кажа, че Билбо се разсмя, като го видя как размахва вдървените си крайници и подскача на паяжината, която все още го държеше здраво под мишниците — досущ като онези забавни играчки на пружина.
Така или иначе, Фили издрапа до клона и положи всички усилия да помогне на Билбо, макар и да се чувстваше много зле от паяковата отрова и от това, че бе висял цяла нощ и цял ден здраво омотан в мрежата, от която стърчеше само носът му. Едва избърса очите и веждите си от лепкавата гадост, а колкото до брадата — наложи се да я отреже почти изцяло.
С общи усилия Билбо и Фили се заловиха да изтеглят едно по едно джуджетата и да ги освобождават. Повечето от тях се чувстваха зле като Фили, а някои дори и по-зле — почти се бяха задушили в мрежите без въздух (както виждате, дългите носове понякога са от полза), а бяха получили и по-голяма доза паякова отрова.
Лека-полека бяха освободени Кили, Бифур, Бофур, Дори и Нори. Горкият стар Бомбур бе толкова изнемощял — нали беше най-пълен, та паяците непрекъснато го опипваха и боцкаха, — че се отърколи от клона, тупна на земята (за щастие върху дебел слой листа) и там си остана. Пет от джуджетата обаче все още висяха на края на клона, когато паяците взеха да се връщат — по-разярени от когато и да било.
Билбо веднага се придвижи към ствола на дървото, за да възпира онези, които вече пълзяха нагоре. Той бе свалил пръстена си, докато освобождаваше Фили, и бе забравил да го надене отново, затова сега отвратителните същества взеха да съскат заплашително:
— Сега вече те виждаме, отвратителна малка гадино! Ще те излапаме, а кожата и костите ти ще оставим да висят на някое дърво. Охо! Той имал и жило, а? Нищо, така или иначе, пак ще го пипнем и тогава ще го оставим да повиси ден-два с главата надолу.