![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Тоест ако Станис спечелеше трона. Ако загубеше…
„Всичко, което съм, го дължа на него.“ Станис го беше издигнал в рицарство. Той му даде почетно място на трапезата си, бойна галера, с която да пори вълните на мястото на контрабандисткия скиф. Дейл и Алард също бяха капитани на галери, Марик — началник на гребците на „Ярост“, Матос служеше при бапщ си на „Черната Бета“, а Деван кралят го беше взел за скуайър. Един ден щяха да го помажат в рицарство, както и двете му момчета. Маря беше господарка на малка крепост на нос Гняв, със слуги, които я наричаха „милейди“, а самият Давос можеше да ловува сърни в собствените си гори. „Това, което ми причини, беше справедливо. Цял живот съм се подигравал с кралските закони. Спечелил е предаността ми.“ Давос опипа кесийката, висяща на каишката на врата му. Пръстите бяха късметът му, а сега имаше нужда от късмет. „Както всички ние. И най-много лорд Станис.“
Светли пламъци заблизаха сивото небе. Вдигна се тъмен дим, затърчи се нагоре и се завихри. Когато вятърът го понесе към тях, хората замигаха, зарониха сълзи и затриха очи. Алард извърна глава, закашля и изруга. „Вкусът на бъдното“ — помисли Давос. Много неща щяха да изгорят, докато свърши тази война.
Мелисандра беше в роба от пурпурен сатен и кървавочервено кадифе, а очите й грееха червени като рубина, проблясващ на гърлото й, сякаш и той пламнал.
— В древните скрижали на Асшаи е писано, че ще дойде ден след дълго лято, когато звездите кървят и студеният дъх на мрака пада тежко над света. В този ужасен час един воин ще извади от огъня пламтящ меч. И този меч ще бъде Носителят на Светлината, Светлоносеца, Червеният меч на героите, а онзи, който ще го държи, ще бъде самият възкресен Адзор Ахай, и мракът ще отстъпи пред него. — Тя извиси глас, за да се понесе над занемялата тълпа. — Адзор Ахай, възлюбленико на Р’хлар! Воине на Светлината, Сине на Огъня! Излез, твоят меч те чака! Излез и го вземи в десницата си!
Станис Баратеон закрачи напред като влизащ в битка воин. Скуайърите му пристъпиха от двете му страни. Синът на Давос, Деван, надяна на дясната ръка на краля дълга подплатена ръкавица. Момчето носеше жакет с кремав цвят и извезано на гърдите пламтящо сърце. Браян Фаринг, облечен по същия начин, привърза на врата на Негова милост корава кожена пелерина. Отзад се чу леко подрънкване на звънци.
— Под морето пушекът се вдига на мехури, и пламъци горят, зелени, сини и черни — запя някъде Кърпеното лице. — Знам аз, знам, ох, ох, ох.
Кралят се гмурна в огъня, стиснал зъби, вдигнал пред лицето си кожената пелерина, за да се предпази от пламъците. Закрачи право към Майката, сграбчи меча в облечената си в ръкавица ръка и го изтръгна от горящото дърво с едно-единствено, рязко дръпване. След това започна да се оттегля, вдигнал меча високо, и нефритовозелени пламъци се завихриха по вишневочервената стомана. Притичаха стражи да изтупат жарта, полепнала по дрехите на краля.
— Меч от огън! — извика кралица Селайс. Сир Аксел Флорент и другите от свитата й подеха вика. — Меч от огън! Той гори! Той гори! Меч от огън!
Мелисандра вдигна ръце над главата си.
— Вижте! Знак бе обещан, и вече е видим знакът! Вижте Носителя на Светлината! Адзор Ахай възкръсна! Слава на Воина на Светлината! Слава на Сина на Огъня!
На виковете й се отзова нестроен хор от дрезгави гласове, тъкмо когато ръкавицата на Станис запуши. Кралят изруга, заби острието на меча във влажната земя и затупа в крака си пламналата ръкавица.
— Господарю, хвърлете светлината си над нас! — извика Мелисандра.
— Че тъмна е нощта и пълна е със страх — отзоваха се Селайс и свитата й.
„И аз ли трябва да изрека думите? — зачуди се Давос. — Дължа ли го на Станис? Този огнен бог наистина ли е негов?“
Станис свали ръкавицата и я пусна на земята. Боговете в кладата бяха станали вече неузнаваеми. Главата на Ковача се срина сред облак пепел и въглени. Мелисандра запя на езика на Асшаи и гласът й се заиздига и заспуска като вълни на морски прилив. Станис отвърза покритата със сажди пелерина и заслуша мълчаливо. Забит в земята, Светлоносеца все още блестеше нажежен, но пламъците, които обгръщаха меча доскоро, загаснаха и замряха.
Когато песента свърши, от боговете беше останало само овъглено дърво, а кралското търпение се бе изчерпало. Той хвана кралицата си за лакътя и я поведе обратно в Драконов камък, оставяйки Светлоносеца да стърчи забит в мократа пръст. Червената жена остана още миг, докато Деван и Браян Фаринг коленичат и увият обгорения и почернял меч в кралския кожен плащ. „Червеният меч на героите не прилича на нищо“ — помисли Давос.