Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Пирате — каза Давос. — Ти жени нямаш, само наложнички, и ти се плаща добре за всеки ден и за всеки кораб.

— Само с обещания — каза тъжно Саладор Саан. — Добри ми сир, златце искам аз, а не думи на книга. — Лапна едно едро зърно грозде.

— Ще си получиш златото като вземем съкровищницата в Кралски чертог. Няма по-верен на думата си мъж в Седемте кралства от Станис Баратеон. Ще си я спази. — Но докато го казваше, си помисли: „Светът безнадеждно се е извратил, след като долни контрабандисти като мен гарантират за честта на кралете.“

— И той така казва. И аз го казвам, тъй че дай да я свършим работата. Дори това грозде не е по-узряло от оня град, стари ми приятелю.

Слугинчето се върна с бирата. Давос й даде една монета.

— Сигурно можем да вземем Кралски чертог, както казваш — рече и надигна половницата, — но колко време ще можем да го удържим? За Тивин Ланистър знаем, че е в Харънхъл с голяма войска, а лорд Ренли…

— Ах, да, по-малкия брат — каза Саладор Саан. — Ей това не е много хубаво, приятелю. Крал Ренли се е размърдал. Не, тук той е лорд Ренли, пардон. Толкова много крале, че езикът ми се умори да я повтарям тая дума. Братът Ренли е оставил Планински рай с хубавата си млада кралица, с лордовете си и бляскавите си рицари, и огромна пеша войска. Тръгнал е по вашия път на розите към същия велик град, за който си говорим.

— Повел си е и невястата?

Другият сви рамене.

— Не ми каза защо. Сигурно не иска да се лиши от топлата дупчица между бедрата й дори за една нощ. А може би е сигурен в победата си.

— Трябва да се каже на краля.

— Посетих го аз, добри ми сир. Макар че Негова милост така се мръщи всеки път като ме види, че треперя, когато трябва да се явя пред него. Смятате ли, че повече щеше да ме хареса, ако се бях облякъл в козина и не се усмихвах? Е, няма да го направя. Аз съм честен човек. Ще ме търпи в коприна и брокат. Иначе ще си откарам корабите там, където повече ме харесват. Оня меч не беше Носителят на светлината, приятелю.

Внезапната смяна на темата притесни Давос.

— Меч?

— Меча, да, дето го издърпаха от огъня. Хората ми казват разни неща, заради приятната ми усмивка. Как ще послужи един изгорял меч на Станис?

— Горящ меч — поправи го Давос.

— Изгорял — каза Саладор Саан, — и се радвай, че е така, приятелю. Знаеш ли приказката за изковаването на Носителя на светлината? Е, аз ще ти я кажа. Било е време, когато мракът легнал тежко над света. За да го пребори, героят трябвало да има геройско оръжие, оо, като никое дотогава. И тъй, трийсет дни и трийсет нощи се трудил Адзор Ахай без сън в замъка, нажежава, чука и гъне, нажежава, чука и гъне, оо, да, докато направи меча. Ама като го пъхнал във водата да го закали, стоманата взела, че се пръснала.