Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Не разбирам.
— Искаш да чуеш всичко ли? Не знам защо, всичко това е минало.
— Искам да го чуя.
Той сви рамене.
— Когато е бил много млад, баща ми пътувал до една корабостроителница в Испания, за да потърси и да купи кораб за нашата търговия с ирландците. Дон Диего Сантанела, благородник и собственик на корабостроителницата, а на практика и на всичко по цялото крайбрежие, го поканил да отседне в замъка му, а и да остане дори когато корабът бил вече готов. И точно там той срещнал майка ми. Тогава тя била само на седемнайсет години и тъй различна от всички жени, които бил виждал дотогава. А ти сигурно вече си забелязала, че ние, шотландците, сме твърде склонни да се подчиняваме на плътските си инстинкти.
— Да, вече го забелязах.
— Тя изглеждала невероятно свенлива и чиста и много набожна. Била също така и много, много красива. Баща ми направо се побъркал по нея. Трябвало да я има. За него не означавал нищичко фактът, че тя била испанка, и при това католичка, а и че искала да иде в манастир и да избегне брака. Отишъл при дон Диего и поискал ръката й. За негова изненада на предложението му било погледнато благосклонно. Диего отказал да й даде зестра, но се съгласил да се оженят. Те отплавали обратно към Крейда вече като съпруг и съпруга. — Изражението на Робърт стана някак вглъбено. — Тя намразила Крейда от пръв поглед, смятала баща ми за отвратителен, а когато аз съм се родил, сметнала и мен за ужасно дразнещ. Нямала никакво време за гледане на дете. Нощем отблъсквала мъжа си в леглото, а денем се молела на колене за избавление. Когато бях на девет години, баща ми внезапно умря от стомашно разстройство. Оттогава доста съм се чудил дали причината не е била в капчица — две отрова в храната му.
Кейт се ококори слисано.
— Намекваш, че тя го е убила?
Той поклати глава.
— Но нейните прислужници до една били назначени от дон Диего, а и самият той се появи на сцената точно две седмици след смъртта на баща ми. Пристигнал през нощта, а на следващата сутрин призори майка ми и аз вече бяхме на един кораб на път за Испания.
— Но защо ще убива баща ти?
— Крейда и нашите търговски връзки с Ирландия са особено доходоносни. Когато вече бях под негово попечителство, дон Диего съвсем ясно ми даде да разбера, че именно това е била причината да позволи майка ми да се омъжи за баща ми. Той беше много амбициозен човек, а търговията ни — твърде апетитна хапка. Хапка, до която не можел да се добере, докато баща ми е жив, но ако успеел да оформи по свой вкус наследника на Крейда и да го контролира, тогава щял да бъде господар и на търговските ни пътища. Следващите четири години прекарах в неговия замък в Сантанела, като бях обучаван от добрите свещеници и от самия дон Диего.
— Обучаван на какво?
— Бях протестант, затова ме убеждаваха да изоставя тази ерес. — След тези думи добави с ирония: — Всеки ден получавах порция нежни уроци от свещениците, които Диего изпращаше при мен.
Кейт си спомни за белезите по гърба му.
— С камшика ли? — прошепна тя.
— Та как иначе? Протестанти или католици, винаги е едно и също. Всички вярват, че са прави, и трябва да го докажат на всяка цена. — Устните му се присвиха с горчивина. — Първо, дават ти светите думи, а после те бият, докато ги наложат. Ти би трябвало да знаеш тази основна истина. Себастиан също е използвал пръчката върху теб.
— Но той се страхуваше от милейди, затова се стараеше да не ми оставя белези.
— Напротив, оставял ти е белези. — Той докосна челото й с някак странна нежност. — Но не и такива, които да не могат да се заличат. Ти си силна. С времето белезите ще избледнеят и ти дори няма да си спомняш откъде си ги получила.
Но самият той помнеше къде е получил своите белези. Кейт се чудеше каква ли част от кошмарите му са свързани с онези следобеди в замъка.
— Майка ти не се ли опита да ги спре?
— О, не, тя бе възпитана от същите тези свещеници и бе оформена точно както те искат. Дори си налагаше да седи в същата стая, докато те се опитваха да ме избавят от дяволите ми. Молеше ме да се предам и да не ги карам да вършат това с мен.
— И е гледала как те бият?
— Свещениците занасяха пръчката първо на нея и преди да започнат да ме бият, тя се молеше над нея, молеше Бог да й вдъхне сила. Тогава я целуваше и я подаваше обратно на отец Доминик.
Кейт почувства, че й се повдига при картината, която той рисуваше. Преди мислеше, че времето, прекарано със Себастиан, беше истински ужас, но то поне не представляваше постоянен, всекидневен режим на мъчения, надзиравани от единствения човек, който би трябвало да е неин закрилник.