Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сълзите сами потекоха от очите й и смазваща тежест я задуши. Колко наивна е била да повярва, че Грейди е довел красивата индианка заради сина си. Поне да беше искрен и да й бе казал, че Смеещия се ручей е тук, за да му доставя удоволствие — същото, от което Сторм го лишаваше. Беше я предупредил, че ще си намери друга жена, ако продължава да му отказва, но тогава това нямаше значение. Как можеше да легне доброволно с мъжа, виновен за смъртта на Бъди? Но това беше преди. Преди…
Преди да я накара да се нуждае от него. Преди да го обикне.
— Смеещ се ручей, какво правиш в леглото ми, дявол да го вземе? — сурово просъска Грейди през стиснати зъби.
— Искам те, Тъндър. Малкия бизон ме обича. Защо се ожени за нея? Тя не става за теб. Аз мога да те направя щастлив. Родителите ми очакваха да се оженим, след като сестра ми умря. Защо ги разочарова?
— Веднага се върни в леглото си — тихо изръмжа Грейди. — Да не искаш Сторм да ни чуе?
— Не ме интересува. — Тя се държеше като разглезено дете, на което не дават бонбони.
— Слушай, Смеещ се ручей. Ако още веднъж направиш нещо такова, ще те изпратя обратно в резервата и то веднага.
— Ти си воин. Как можеш да живееш без жена?
Смеещия се ручей разбираше кога е загубила. Заплахата в суровия му глас най-сетне подейства. Тя неохотно се измъкна от завивките и се върна в леглото при Сторм.
Сторм я усети. Не знаеше колко време е прекарала с Грейди на постелята, преди да забележи отсъствието й, но явно е било достатъчно да… да… Боже, дори не можеше да го произнесе.
Само за седмица Грейди завърши пристройката и пренесе двойното легло, на което спяха със Сторм. В голямата стая постави две легла за Малкия бизон и за Смеещия се ручей. Беше работил неуморно, за да могат със Сторм да останат насаме, нещо, от което отчаяно се нуждаеха. Сега ако поискаха да са сами, трябваше просто да затворят вратата на спалнята си. През седмицата отначало се обърка, а после се ядоса от студенината на Сторм. Получаваше се така, че и за миг не оставаха сами, за да обсъдят разногласията си. Тим и Смеещия се ручей обсебваха цялото му време и всеки опит за усамотение бе предварително обречен на неуспех.
В отношенията между Сторм и Тим също нямаше подобрение. Момчето изглежда я мразеше и все още чакаше инструкции от Смеещия се ручей. Грейди престана да наказва сина си за неподчинението му. Искаше Сторм да спечели обичта му със своята тактика и разум. Вярваше, че ако Тим веднъж се отърве от войнствеността си, между тях ще се зароди близко приятелство. Междувременно не отпращаше Смеещия се ручей, за да не нарани Тим, който сякаш не можеше да се справи без втората си майка.
Като че ли планина се смъкна от раменете на Грейди, щом довърши покрива на новопостроената стая. Довечера, помисли си развеселен, двамата със Сторм ще бъдем сами в спалнята, ще можем да си говорим и да се любим. Да живее в една стая с нея и да не може да я докосне — през последните дни това бе най-сладката агония в живота му. Толкова близо и все пак така отдалечени. Ако живееше в резервата, приятелите му биха го побъркали от майтап щом само разберат, че един воин лакота не може да се оправи с жена си.
Грейди заобиколи къщата, за да отиде в зеленчуковата градина на Сторм, надявайки се да я намери там сама и да й съобщи, че същата вечер ще се преместят в новата си спалня. Завари Сторм и Тим да спорят за нещо. Малкият му син стоеше пред нея с ръце на кръста, долната му устна бе издадена упорито напред и черните му очи святкаха от вълнение. Грейди се закова на място, когато чу Тим да казва:
— Ти си бяла вещица. Не трябва да те слушам. Смеещия се ручей разправя, че сигурно си вещица, щом си накарала татко да се ожени за тебе. — Изведнъж любопитно се втренчи в нея, сякаш се опитваше да си изясни нещо. — Вярно ли е? Наистина ли си вещица?
Грейди изчака, не искаше да се намесва, преди да чуе отговора на Сторм. Разбираше, че синът му е по детски жесток и че инатът му постепенно ще отмине, и че го е яд, задето го откъснаха от резервата, единственият дом, който помнеше.
— Ако бях вещица, щях да имам магическа пръчка и щях да направя така, че Смеещия се ручей да изчезне — отвърна Сторм по-остро, отколкото искаше. Вече не можеше да измисли как да накара Тим да я приеме. — Не искам да изместя Смеещия се ручей от сърцето ти, просто искам да бъдем приятели.