Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Вляво се появи бялата табела, която бях зърнал през нощта. От тази страна пишеше:
В калта до табелата беше приклекнала жена с тигани и голяма пиринчена кана на главата си.
Летището бе пълно с народ, но не в налудничавата степен, както в нощта, когато пристигнахме. Полетът за Делхи вече бе обявен, но имаше закъснение. Да, самолетът на „Пан Ам“ излитал от Делхи в седем вечерта, Можело да купим билети.
Предадохме багажа и влязохме в залата за заминаващи. Нямаше свободни столове и се наложи да търсим доста дълго спокоен ъгъл, където да сменим памперса на Виктория. После отидохме в малко кафене да пийнем нещо безалкохолно.
Почти не разговаряхме, Амрита изглеждаше погълната от мислите си, мен пък още ме болеше неописуемо глава. От време на време си спомнях откъслеци от съня и мускулите в слабините ми се свиваха от напрежение и притеснение.
— Ако, не дай си Боже, изпуснеш самолета на „Пан Ам“, можеш да пренощуваш у леля си в Делхи — казах аз.
— Да.
— Или отседни в някой добър хотел на летището.
— Да, мога да направя и така.
В кафенето влезе туристическа група белгийци, които едвам се сместиха. Една от жените — невероятно грозна, в трикотажен панталон, носеше голяма гипсова статуя на бога със слонска глава Ганеша, Всички се смееха гръмогласно.
— Щом се прибереш в Бостън, звънни на Сан и Барб — продължих със съветите аз.
— Добре.
— Би трябвало да се върна един ден след теб. Ей, а ще се обадиш ли на вашите от „Хийтроу“?
— Боби, наистина нямам нищо против да остана още един ден. Може би ще имаш нужда от помощ… с превода. Заради ръкописа е, нали?
Поклатих глава.
— Вече е късно, моето момиче. Багажът ти е натоварен. Сигурно ще се оправиш и без дрехите, но сме направо обречени без памперсите на бебето.
Амрита не се усмихна.
— А ако говорим сериозно — рекох аз и поклатих глава, — налага се да проверя нещо с Гупта и ония палячовци. Просто нямам достатъчно материал за статията. Един ден ще ми стигне.
Амрита кимна и почука с пръст по халката ми.
— Добре, но се пази. Не пий вода от чешмата. И ако Камахия намине да смени платовете, се постарай да ти даде само плата…
Усмихнах се.
— Добре.
— Боби, защо не пусна камериерката?
— Моля?
— Защо не я пусна да почисти стаята. Точно преди да излезем, й каза да почака до утре.
— Заради ръкописа на Дас — побързах да кажа аз. — Не искам да се навъртат около него.
Амрита кимна. Допих топлата фанта, погледах как едно гущерче се стрелка по стената и се опитах да не мисля за автоматичния пистолет върху рафта на гардероба в хотелската стая.
Самолетът беше готов за излитане и аз тъкмо целунах за довиждане Амрита и Виктория, когато Амрита се сети нещо.
— О, ако Камахия не дойде в хотела, нали ще наминеш у тях, за да вземеш плата?
Тя затърси в дамската си чанта.
— Толкова ли е важно?
— Не, но ще ти бъда признателна, ако го донесеш.
— Защо просто не го смени в магазина?
— Беше отрязан от топа. А и бях сигурна, че ще видим още веднъж Камахия. Ужас! Бях сигурна, че листчето е някъде тук. Както и да е. Помня адреса. — Амрита извади кутийка кибрит, която беше взела от стаята в хотела, и драсна адреса откъм вътрешната страна на капачето. — Само ако ти остане време — каза тя.
— Добре.
Нямаше да ми остане време. Отново се целунахме. Виктория се промуши между нас, объркана от навалицата и шума. Обхванах с длан главицата й и усетих неописуемата мекота на косата й.
— На добър път! След ден-два ще се видим.
На летище „Дум-дум“ няма ръкави. Пътниците отидоха по мокрия асфалт при стълбата на чакащия самолет на „Еър Индия“. Амрита се обърна и размаха пълничката ръка на Виктория, после се скри в реактивния самолет, френско производство. При обичайни обстоятелства сигурно щях да ги чакам да излетят.
Но сега си погледнах часовника и след като се върнах в сградата на летището, отидох при телефонните кабини. Гупта вдигна след петото позвъняване.