Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Боговете се оттеглят от полесражението, за да преценят възможностите си. Обикновените простосмъртни ги умоляват да не изоставят земята в ръцете на безпощадния Махишасура. Взето е страшно решение. Волята на всички богове е престъпена в името на зловеща цел. От челото на Дурга изскача богиня, по-скоро демон. Тя е самото въплъщение на могъществото, олицетворение на насилието, смъкнала е оковите дори на времето, които възпират другите богове и обикновените хора. Шества по небесата, обвита в мрак, по-непрогледен и от нощта, и сее страх в сърцата дори на боговете, благодарение на които се е появила.
Призована е за битка. Откликва на призива. Но преди да се опълчи срещу Махишасура и разлютената гмеж на демоните, богинята иска своя принос, И той е ужасен. Пред ненаситната богиня са изправени мъже и жени, млади и стари, девствени и покварени от всеки град и село на младата земя. В полето Дас бе отбелязал съвсем нечетливо: „Бхавабхути Малатимадхава“.
Това сигурно щеше да ми бъде достатъчно за тази нощ, ако следващият ред не ме беше задържал на стола. Примигах и зачетох:
После, точно толкова внезапно, отново се появи стилът на шамбхава от V век:
Това беше само въведението — поемата се разтваряше като черен цвят пред мен. Мощният поетичен глас на Дас изникваше от време на време, та пак да бъде изместен от класическите веди, от новина, изникнала от архивите, или от баналните тонове на журналистиката. Но песента беше същата.
Преди всички векове боговете се наговорили да озаптят тази черна сила, които сами са сътворили. Впримчили я, ограничили я и я скрили в пантеона, но нямало как да скрият истинската й същност. И тази същност — богинята — сама набирала мощ, докато другите божества се заличавали в паметта на смъртните, понеже единствена тя носела в себе си тъмната опака страна на изначално добрия всемир: всемир, чиято истина била изкована през хилядолетията от съзнанието и на богове, и на човеци.
Тази богиня обаче не била рожба на съзнанието. Тя била средище, остатък от всички атавистични пориви и постъпки, които осъзнатите пориви от десет хилядолетия се били надявали да изкоренят.
Поемата се разгръщаше чрез безброй кратки разкази, случки и приказки. И всички съдържаха вкуса на истината, който трудно може да се опише. Всеки разказ отразяваше пролука в тъканта на истината, притъпяваща сетивата, пролука, през която Песента на Кали се чуваше съвсем тихо. Хората, местата и точките във времето се превръщаха в проводници, в отверстия, през които се изливаха мощни енергии.
През този век Песента на Кали се е превърнала в хор. Пушекът от жертвоприношенията се издигаше до обвитото в облаци обиталище на Кали и богинята се пробуждаше, за да чуе песента си.