Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
— По дяволите. Извинявай. Не съм бил буден. Проклетият ръкопис.
— Нали каза, че ще изчакаш и ще го прочетеш в самолета?
— Да, така казах.
Амрита отпусна ръце и отиде пред огледалото, за да прибере кичур коса, който беше паднал върху лицето й. Устните й си възвръщаха цвета.
— Не се притеснявай, Боби. Нямам нищо против да останем и днес.
На гърлото ми заседна буца. Гласът ми прозвуча така, сякаш го чувах за пръв път.
— По дяволите, затова пък аз съм против. Вие с Виктория няма да стоите тук и ден повече. В колко е полетът на „Еър Индия“ за Делхи?
— В девет и половина и в един. Защо?
— Ще се качите на самолета в един часа и в Делхи ще се прехвърлите на вечерния самолет на „Пан Ам“.
— Боби, това означава, че… В какъв смисъл „вие“? Ти защо няма да дойдеш с нас? Нали ръкописът е у теб?
— Вие двете заминавате. Още днес. Аз имам да върша нещо, свързано с тъпата статия. За един ден ще приключа.
— Ах, Боби, не ми се пътува сама с Виктория…
— Знам, моето момиче, но това е положението. Дай да приготвим отново багажа.
— Не съм го разопаковала.
— Добре. Приготви Виктория и саковете. А аз ще сляза да уредя такси и носач.
Целунах я по бузата. Тя обикновено се сърди, ако се опитвам дай се налагам, но този път явно долови нещо в гласа ми.
— Добре тогава. Но ти побързай. Знаеш, че в Индия не можеш да запазиш билети по телефона. Трябва да отидем по-рано и да се наредим на опашка.
— Да. Връщам се веднага.
— Господин Гупта?
Телефонът във фоайето работеше.
— Ало. Да. Ало!
— Господин Гупта, обажда се Робърт Лучак.
— Да, господин Лучак. Ало!
— Вижте какво, господин Гупта, уредете ми среща с М. Дас На четири очи. Само ние двамата с него.
— Какво? Какво? Не е възможно. Ало!
— Направете да е възможно, господин Гупта. Използвайте връзките си и предайте на Дас, че искам да се срещна с него днес.
— Не, господин Лучак. Вие не разбирате. М. Дас не е позволявал на никого…
— Да, чух вече. Но с мен ще се срещне, сигурен съм. Постарайте се да го уредите, господин Гупта, и то бързо.
— Съжалявам много, но…
— Вижте какво, драги ми господине, ще ви обясня за какво става въпрос. След няколко минути жена ми и бебето си тръгват от Калкута. Аз заминавам утре. И да си тръгна, без да съм се видял с Дас, пак трябва да напиша статията за „Харпърс“. Искате ли да чуете какво ще се казва в нея?
— Разберете, господин Лучак, невъзможно е да ви уредим среща с М. Дас. Ало!
— В статията ми ще се казва, че по причини, известни само на тях, членовете на Съюза на бенгалските писатели са се опитали да пробутат най-голямото литературно менте от времето на Клифорд Ървинг17. По причини, известни само на тях, те са взели пари в замяна на ръкопис, за който твърдят, че е дело на човек, починал преди осем години. И което е по-лошо…
— В това няма нищо вярно, господин Лучак! И твърденията ви са подсъдни. Ще предявим съдебен иск. Нямате доказателства.
— И което е по-лошото, тези хора са осквернили името на великия поет с порнографско хвалебствие на една тяхна богиня. Според достоверни източници в Калкута Съюзът на писателите вероятно го е направил заради връзките си с така нареченото братство на капаликите — незаконна секта, забъркана с престъпния свят в града и славеща се с това, че принася живи хора в жертва на малоумната си богиня. Дотук харесва ли ви, господин Гупта? Ало, господин Гупта! Ало?
— Да, господин Лучак.
— Какво ще кажете, господин Гупта? Това ли да пусна или да взема интервю от М. Дас?
— Ще го уредим. Звъннете, ако обичате, след три часа.
— О,… господин Гупта!
— Да.
— Вече пратих по пощата на издателя в Ню Йорк екземпляр от… а… от първата статия с указания да я отвори само ако се забавя и не се върна навреме. Надявам се да не се налага да пускат този вариант. Предпочитам да разкажа за М. Дас.
— Няма да се наложи, господин Лучак.
Шофьорите на всички таксита за и от летище „Дум-дум“ бяха ветерани от войната между Индия и Пакистан през 1971 година. Нашият беше с огромен нагънат белег върху дясната буза и голямо черно парче плат върху окото, заради което, докато лъкатушехме през задръстването по шосето, някак между другото се запитах какво е да си едноок и как възприемаш света.
Отново валеше. Всичко беше с цвят на кал: облаците, пътят, накамарените едно върху друго бедняшки жилища от брезент и ламарина, заводите в далечината. Единствените цветни петна в пейзажа бяха червено-белите ивици около фикусовите дървета, които се мяркаха тук-там покрай пътя. В покрайнините се строяха нови жилищни комплекси. Но това, че са нови, личеше само по бамбуковите скелета около блоковете и по булдозерите, спрени в калта наблизо, а самите сгради изглеждаха занемарени и порутени както най-древните развалини в центъра на града. Зад булдозерите се мержелееха навеси, под които се бяха сгушили хора. Дали това бяха семействата на строителните работници или новите жители, които чакаха да се нанесат в блоковете? По всяка вероятност колибите просто бяха ядро на новозараждащ се бордей, разрастващата се периферия на бедняшки град, разпрострял се на цели шейсет и шест квадратни километра площ.
17
Клифорд Ървинг (р. 1930), американски писател, известен най-вече като автор на „автобиографията“ на Хауард Хюс, която се оказва фалшификат. — Б.пр.