Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Страница след страница. Срещаха се цели редове, съдържащи безразборен брътвеж, сякаш някой е блъскал с юмрук по пишещата машина. Имаше и цели страници на английски, които изобщо не се четяха. Насред съвсем ясни откъси изникваха редове на санскритски и бенгалски, които плъзваха и по полетата. Но произволните образи се повтаряха.
— На улица „Шудер“ една проститутка е убила любовника си и в името на любовта е изяла стръвно тялото му.
Започна векът на Кали.
— От мъртвите утроби на милионите, изклани в наше време, се изтръгват писъци — хор на негодуванието от масовите гробове, които оплодяват века ни.
Сега се пее Песента на Кали.
— Сенките на играещи деца са се запечатали за вечни времена върху разрушената стена, когато светлината от бомбата в миг е прогорила до черно бетона.
Започна векът на Кали.
— Бащата изчакал търпеливо от училище да се прибере и последната от четирите му дъщери. Допрял леко револвера до слепоочието й, стрелял два пъти и сложил топлото й тяло до труповете на майка й и на сестрите й. Полицаите го заварват да тананика едва чуто приспивна песен на притихналите тела.
Сега се пее Песента на Кали.
Отказах се чак когато ми оставаха само сто страници за четене. Очите ми се затваряха, на два пъти се унасях и когато се будех, виждах, че съм опрял брадичка в гърдите си. Напъхах набързо ръкописа в куфарчето и си погледнах ръчния часовник върху нощното шкафче.
Беше четири без петнайсет призори. След няколко минути будилникът щеше да иззвъни и ние трябваше да се приготвим за летището. Предстоеше ни дълъг полет, двайсет и осем часов маратон, ако включим и престоя в Лондон.
Простенах от изтощение и се промъкнах до Амрита. За пръв път в стаята ми се стори приятно прохладно. Завих се с чаршафа и само за няколко минути затворих очи. Само за няколко минути — колкото да подремна, докато не иззвъни будилникът, после трябваше да се обличаме.
Само за няколко минути.
Събуждам се на друго място. Някой ме е пренесъл. Тъмно е, но аз веднага разбирам къде съм.
В храма на Кали.
Пред мен стои богинята. Кракът й е вдигнат във въздуха. И четирите й ръце са празни. Не виждам лицето й, защото лежа на пода отстрани на идола.
Не ме е страх.
Забелязвам, че съм гол. Какво пък! Под мен има рогозка, усещам с кожата си, че е хладна. Статуята е осветена от няколко свещи. Във въздуха се стеле миризмата на мускус и благовония. Някъде тихо пеят мъже с пискливи гласове. Или може би това е просто звукът на течащата вода. Не е важно.
Идолът се раздвижва.
Извръща се и ме поглежда.
Усещам само изумление. Смаян съм от красотата на богинята. Лицето й е заоблено, съвършено, поруменяло. Устните й са пълни и влажни. Тя ми се усмихва.
Изправям се. Чувствам под босите си стъпала вътъка на рогозката. Излиза лек ветрец, от който голите ми слабини и стомах настръхват.
Кали се раздвижва. Пръстите й мърдат. Ръцете й се извиват, за да запази равновесие. Стъпалото й опира пиедестала и Кали застава леко на два крака. Вперила е в мен блеснали очи.
Аз притварям клепачи, но видението не изчезва. Виждам по плътта й меката светлина. Гърдите й са стегнати и налети, натежали от обещание. Зърната върху бледите кръгове са набъбнали. Кръстът й е висок и невероятно тънък, надолу се разширява в налети бедра, създадени да поемат като в люлка напиращия мъжки член. В долния край коремът й наподобява леко издаден полумесец, хвърлящ сянка върху черното петно на космите между краката. Бедрата на танцьорката не се докосват, само се извиват чувствено навътре там, където се съединяват. Ходилата й са мънички, с високи сводове. Около глезените й са нанизани тежки гривни. При всяко движение на богинята те подрънкват. Краката й се раздалечават и аз виждам гънките в триъгълника на сянката, нежната, извита навътре вдлъбнатина.
Членът ми се размърдва, втвърдява се и щръква в нощния въздух. Тестисите ми се опъват и аз усещам как през мен се плисва мощ, която се насочва натам.
Кали слиза леко от своя пиедестал. Нанизът й потраква тихо, гривните по глезените й подрънкват, а босите й стъпала издават по каменния под нежни звуци като от гола плът.
Тя е на пет крачки от мен. Ръцете й се раздвижват и огъват — чувствени тръстики, разлюлени от непочувстван ветрец. Цялото й тяло се люшва в пулсиращия ритъм на плискащата се река и лявото й коляно се вдига, вдига се, докато не докосва лакътя на огънатата й ръка. От намазаната й с благовония плът се надига миризмата на жена, която ме обгръща.
Искам да отида при нея, а не мога да се помръдна. Туптящото ми сърце изпълва гърдите с тътена на песента. Хълбоците ми започват да се движат сами и неволно да се издават напред. Цялото ми съзнание е насочено към основата на пулсиращия ми член.