Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Кали завърта ляв крак и го пуска надолу.
Пристъпва към мен. Гривните по глезените й дрънчат.
„Unnala-nabhi-pamke-ruha“, пее реката и аз я разбирам напълно.
Четирите ръце на богинята се люшват в безмълвен танц. Пръстите й се гънат, върховете им се докосват, движат се грациозно през сладостния въздух към мен. Гърдите й подскачат натежало.
„Победа пред лицето на Дъщерята на планината.“
Тя прави още една крачка напред. Пръстите й се пресягат, милват ме по бузата, плъзгат се леко по рамото ми. Главата й е отметната назад, от страст очите й са затворени. Аз усещам съвършенството на чертите, поруменелите страни и трепетната уста.
„Камахия?“
„Iva yenavabhati Sambhur api.
Jayati purusayitayas tadananam Saila-kanyayah.“
При следващата стъпка на Кали ръцете й вече са около мен. Дългата й коса се спуска по раменете като ручейчета по заоблен хълм. Лъскавата й кожа ухае леко, в меката долинка между гърдите й проблясва пот. Две от дланите ме държат над лактите, третата ме гали нежно по бузата. Другата ръка се надига, за да обхване полека тестисите ми. Меките й пръсти се движат от единия до другия край на втвърдения ми член, събират се около лъскавата глава.
„Аз съм Шамбху-Шива, явил се като Вишну.
Лотосът и стъблото му се надигат от моя пъп.“
Не се сдържам и простенвам. Набъбналият ми член докосва Кали по извивката на корема. Тя поглежда надолу, после красивите й очи с гъсти мигли се извръщат разпътно към мен. Меките къдрави косми по mons veneris16 се допират в мен, от дръпват се, пак ме докосват.
Накрая мога да се движа. Ръцете ми веднага прегръщат Кали, докато тя ме притегля. Усещам върху кожата си нежни гърди. Нагоре-надолу по гърба ми се плъзгат длани. Десният крак на Кали се вдига, обхваща хълбока ми, пръстите го насочват и Кали ме възсяда. Сплита глезени зад таза ми, който се движи на мощни тласъци.
Песента изпълва света с ритъма на нашите движения. Топлината на Кали ме пърли. Тя отваря до врата ми влажна уста, търси езика ми. Аз я сграбчвам, вдигам я. Гърдите се движат на възглавница пот по кожата ми. Ходилата ми са се извили на дъга, прасците ми са се напрегнали от усилието да проникна по-надълбоко в Кали.
Вселената се е съсредоточила в кръг от огън, кой то се разширява вътре в мен, надига се, взривява се.
— Господи!
Седнах в леглото. Чаршафите бяха наквасени потта ми, долнището на пижамата ми беше влажна от разширяващото се петно на еякулацията.
— О, Боже!
Хванах се за главата, която щеше да се пръсне, и се заклатих напред-назад. Амрита я нямаше. През завесите нахлуваше силна слънчева светлина. Часовникът показваше единайсет без дванайсет.
— Да го вземат мътните.
Отидох в банята, пъхнах пижамата в плика с мръсни дрехи, пуснах силно душа и се изтърках под него. Когато след петнайсет минути излязох изпод водата, ръцете и краката ми още трепереха. Главата ме цепеше така, че с периферното си зрение виждах точици.
Облякох се набързо и глътнах четири аспирина. По бледите ми бузи се тъмнееше четина, но аз реших да не се бръсна. Излязох от банята точно когато Амрита се върна с Виктория.
— Къде беше? — подвикнах аз.
Тя се вцепени, усмивката й бавно застина. Виктория ме погледна така, сякаш ме вижда за пръв път.
— Е?
Амрита изправи гръб. Гласът й беше безизразен.
— Върнах се в магазина за сари, за да взема адреса на Камахия. Опитах се дай звънна, но не вдигна никой. Щом ще останем и днес, реших да разменя платовете. Не си ли видял бележката, която ти оставих?
— Вече би трябвало да наближаваме Лондон. Какво се е случило?
Гласът ми беше дрезгав, но вече не бях толкова ядосан.
— В какъв смисъл, Боби? Кажи, де!
— В смисъл какво се е случило със скапания будилник, с таксито, което поръчахме, с полета на „Бритиш Еъруейс“? Ето в какъв смисъл.
Амрита отиде бързо да остави детето. Прекоси стаята, застана при прозореца, дръпна завесите и кръстоса ръце.
— „Скапаният будилник“ иззвъня в четири. Аз станах. Ти отказа да се събудиш, въпреки че те разтресох. Накрая, когато все пак успях да те накарам да седнеш в леглото, ми заяви: „Хайде да почакаме още един ден“. И то само защото си будувал цяла нощ и си чел.
— Аз ли ти го казах?
Поклатих глава и седнах на леглото. Още ме мъчеше най-ужасният махмурлук на света, гадеше ми се. „Махмурлук от какво?“
— Аз ли ти го казах?
— Да, ти.
Гласът на Амрита беше студен. През годините, откакто бяхме женени, почти не се беше случвало да й подвиквам.
16
Венерин хълм (лат.). — Б.пр.