Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Елиар се ухили.
— Госпожо, та аз съм селско момче от арумските планини. Тази дума — „глупак“ — сме я измислили ние.
— Бих предпочела да ме наричаш Еми, Елиар. Няма защо да се държим толкова официално. Значи искам от теб следното: когато срещнем жрец, ще се направиш на най-големия тъпак и ще му покажеш ножа. После ще го попиташ: „Прощавай, ама можеш ли ми каза какво пише на тоз нож?“
— Е, не бива да се увличаме чак толкова, Еми — каза Елиар и се ухили. — Нима има по света чак толкова простодушни хора?
— Би се изненадал от броя им, Елиар. Запомни този въпрос и се постарай да не се кикотиш, когато го задаваш. Повечето жреци няма да разберат нищо от надписа. Или ще си признаят, че не могат да го прочетат, или ще се престорят на заети. Човекът, когото търсим, ще прочете надписа така, както го прочете и ти, и ще чуе песента на Ножа, когато произнесе думата на глас.
— И аз предположих, че ще се случи нещо подобно, Еми. Каква връзка обаче има това с враговете?
— Ако случайно покажеш Ножа на враг, той ще изкрещи и ще се опита да закрие очите си.
— Защо?
— Защото самото попадане на Ножа пред взора му ще му причини такава болка, каквато не е изпитвал през целия си живот. Ако някой реагира по този начин, забий Ножа право в сърцето му.
— Добре, Еми.
— Въпроси имаш ли?
— Не, Еми. Никакви. Тук командуваш ти. Ако ми наредиш да направя нещо, ще го изпълня. Сержант Халор винаги ни е казвал, че трябва да изпълняваме заповедите незабавно и без да задаваме тъпи въпроси. Твоята заповед е наистина съвсем ясна: ако някой изкрещи, когато му покажа Ножа, ще бъде мъртъв още преди гласът му да е заглъхнал.
Еми посегна с мека лапичка, погали го по бузата и измърка:
— Браво, Елиар, харесваш ми.
— Благодаря, Еми. Ще се постарая.
— Алтал, надявам се да си слушал внимателно. Може би си струва да се замислиш над някои неща. Нямаш представа колко време се пести, когато хората просто изпълняват заповеди, без да задават глупави въпроси. За разлика от някои мои познати.
— Мога ли вече да си ползувам гласа?
— Можеш. Повече не ми трябва, поне засега. Потрябва ли ми пак, ще те предупредя.
Прекосиха западния ръкав на река Медио със сала и се озоваха сред развалините на града. Жреците, които живееха в него — всичките облечени с наметала с качулки, — си бяха построили груби колиби сред развалините. Между отделните групи имаше различия. Тези, които обитаваха северната част на развалините, бяха с черни раса. Живеещите в централната част бяха облечени в бяло, а тези, които се бяха разположили най-близо до реката, — в кафяво. Алтал забеляза, че не разговарят много-много помежду си. Но пък спореха.
— Нищо не си разбрал — обясняваше един облечен с черна дреха жрец от северната част на града на някакъв дебел жрец с бяло расо. — Когато това се случи, Вълкът бе в деветата клетка, не в десетата.
— Изчисленията ми са правилни — отвърна разгорещено дебеланкото. — Тогава слънцето вече се бе преместило в четвъртата клетка, така че Вълкът нямаше как да не бъде в десетата.
Алтал зададе безмълвен въпрос към Еми.
— За какво разговарят?
— За астрология. Тя е крайъгълен камък на религията.
— На коя религия?
— На повечето религии. Религиите са основани върху желанието да се узнае бъдещето. Астролозите смятат, че то се контролира от звездите.
— Прави ли са?
— Какво общо имат тук звездите? Освен това повечето звезди, за които спорят жреците, вече не съществуват.
— Не те разбирам, Еми.
— Звездите са огньове, а огньовете все някога изгасват, нали?
— Ако вече са изгаснали, защо все още спорят за тях?
— Защото не знаят, че са изгаснали.
— За целта им е достатъчно да погледнат нагоре, Еми.
— Нещата не са така прости, Алтал. Звездите са много по-далеч от нас, отколкото си мислят обикновените хора, и на тяхната светлина е необходимо много време, за да достигне до нас. Вероятно половината звезди, които виждаш на нощното небе, вече не съществуват. Нека се изразя иначе: жреците се опиват да предсказват бъдещето с помощта на призраците на мъртви звезди.
— Е, поне си уплътняват времето — каза Алтал и огледа още веднъж разрушените сгради и изпълнените с развалини улици. Облечените в раса жреци се движеха на малки групи или поединично. В Авес обаче имаше и хора, облечени в светски дрехи. Алтал видя един мъж, направил до полусринатата стена нещо като магазин. Пред него имаше грубо скована сергия с паници, тигани и чайници.
— Заповядайте — каза човекът и потри ръце. — Продавам най-качествените паници и чайници в цял Авес. Никъде няма да намерите по-ниски цени.