Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Коя е Еми?
— Доколкото разбираме, тя е сестра на Бога, но в момента има облика на котка и непрестанно дреме в качулката на наметалото на Алтал. Малко ми е сложно да ти го обясня. Еми е по-стара от слънцето и е много мила, обаче ако неволно я излъжеш, веднага ще те одраще по носа.
Бейд се обърна към Алтал и попита:
— Това момче наред ли е?
— Елиар ли? Да. От два часа обаче не е ял нищо, така че може би заради това говори така разпалено.
— Абсолютно нищо не разбирам — призна Бейд.
— Прекрасно. Това е първата стъпка към мъдростта.
— Алтал, ако съставя хороскопи на двама ви, някои неща биха могли да ми се изяснят. Тогава вероятно ще ми стане ясно кои сте.
— Ти наистина ли вярваш в хороскопи, Бейд? — попита Алтал.
— Астрологията е сърцевината на всяка религия — отвърна Бейд. — Дейвос е изписал нашата съдба върху звездите. Дълг на духовенството е да ги изследва, за да може да съобщи на хората словото Божие. Кой е твоят знак? Кога си роден?
— Роден съм много отдавна, Бейд — отвърна Алтал. — Не вярвам да ти бъде лесно да ми съставиш хороскоп, тъй като оттогава звездите много се измениха. Не само имената им бяха различни, но и хората, които тогава наблюдаваха небето, ги виждаха в съвършено други съчетания. Половината от Вълка тогава бе част от друго съзвездие, което тогавашните астролози наричаха Костенурката. Другата й част бе това, което днес наричат Глигана.
— Това е светотатство! — възкликна Бейд.
— Бейд, на твое място не бих се вълнувал от тези работи. Тези астролози отдавна измряха, така че днес няма да има кой да те обвини.
— Не това имах предвид.
— Разбрах де, но не си ли съгласен, че те биха възприели думите ми именно по този начин? Повярвай ми, Бейд. Върху небосвода наистина няма рисунки. Както ти казах, рисунките, образувани от звезди, ги съставяме самите ние. Това обаче и ти вече си го разбрал, нали? Заради това именно имаш проблеми с вярата си. Иска ти се да повярваш, че там горе наистина са изобразени Вълк, Глиган и Дракон, обаче когато погледнеш, не ги съзираш. Не е ли така?
— Старая се — почти проплака Бейд. — Старая се с все сили, обаче не мога да ги открия.
— Всички събития вече са преподредени, Бейд. Вече няма да ти се налага да поглеждаш към небесата, защото Елиар разполага с Ножа на Дейвос. Той ще ни каже къде трябва да отидем.
— Ще напуснем ли Авес?
— Сигурен съм, че ще трябва да го направим. Че ще ни чака дълъг път.
— Губиш си времето, Алтал — рече гласът на Еми в главата му. — По-добре ще е с Бейд да поговорите за звездите по време на обратното пътуване до Остос.
— Остос? Та нали вече бяхме там?
— Знам. Сега ще трябва да се върнем.
— Ти сега с Еми ли разговаря? — попита Елиар. — В Остос ли трябва да ходим? Не мога да се върна там, Алтал. Направя ли го, Андина ще нареди да ме убият.
— Проблем ли има? — попита Бейд. Гласът му изразяваше недоумение.
— Току-що научихме маршрута си. На Елиар не му харесва.
— Защо? Нещо важно ли съм пропуснал?
— Еми току-що ми каза, че трябва да отидем в Остос.
— Боя се, че все още не ми е ясно коя е тази Еми.
— Еми е пратеник на Дейвос. Всъщност нещата са по-сложни, но нека засега не ги усложняваме допълнително. Дейвос съобщава на Еми какво трябва да се направи. Тя го съобщава на мен, а аз го предавам на вас.
— Какво излиза? Че изпълняваме заповедите на една котка? — попита изумено Бейд.
— Не. Изпълняваме нарежданията на Бога. За това обаче е по-добре да поговорим по време на пътуването до Остос. Еми настоява да тръгнем незабавно.
Алтал се огледа и добави:
— Нека нахвърляме малко камъни върху този мъртвец, за да не бие толкова на очи. После ще приберем нещата ти и ще ти купя кон. Ще трябва да отпътуваме още на зазоряване.
Затрупаха тялото и се отправиха към развалините в северния край на Авес.
— Коя е тази Андина, която спомена? — попита Бейд Елиар.
— Тя е владетелката на Остос и иска да ме убие — отвърна младежът.
— Защо?
— Как да ти кажа… — започна Елиар. — Всъщност аз убих баща й, но това стана по време на война, а на война такива работи се случват. Просто си вършех работата, но Андина възприе постъпката ми като лична обида. А пък съвсем нямах намерение да я обиждам. Просто изпълнявах заповеди, обаче тя май не успя да разбере това.
Бейд погледна удивено Алтал.
— Ти нещо разбра ли от всичко това?
— Историята е доста сложна — отвърна Алтал. — Нека по-добре да я обсъдим на път за Остос.
Отидоха в северния край на Авес, където живееха жреците с черни раса, прибраха одеялата и малкото други лични вещи на Бейд и се върнаха в бивака. После Елиар и Алтал отидоха при най-близкия търговец на коне и след малко доведоха кон за най-новия член на групата.