Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Той веднага седна.
— А сега стани.
Той незабавно се изправи и каза сърдито:
— Стига, Еми!
— А сега танцувай.
Той заподскача по ливадата.
— Да знаеш, някой ден ще ти го върна тъпкано!
— Няма. Можеш вече да спреш да танцуваш. С това исках само да ти покажа могъществото на Ножа. И ти ще можеш да го използуваш по същия начин, стига Елиар или някой от другите избраници, които предстои да издирим, да не излезе изпод контрол.
— Това е хубаво — каза Алтал и огледа острието на Ножа по-отблизо. — Това е единствената дума, която успях да разчета. От двете й страни има плетеници.
— Въпросните „плетеници“, както им казваш, са предназначени за други.
— Защо не мога да ги прочета аз?
— На никого не е по силите да прочете целия текст, Алтал. Някои от тези думи са били предназначени за хора, живели преди хиляди години. Други предстои да бъдат прочетени от хора, които ще се родят след хиляди години. Сегашната ни криза не е единствената в историята на света. Мислех, че си наясно с това.
— Е, Ножът наистина успя да привлече вниманието ми. Разбра ли от него къде трябва да отидем сега?
— Това ще разберем след като Елиар прочете указанието, предназначено за него. Всяко нещо трябва да се върши в подходящото време и на подходящото място.
— Разбрах те, мила — отвърна Алтал и се намръщи. — Нека сега си изясня дали съм те разбрал правилно. Текстът върху Ножа може да бъде прочетен само от някои хора, така ли?
— Точно така.
— А всички останали ще възприемат плетениците единствено като безсмислена рисунка, така ли?
— Вече го казах.
— А какво ще се получи, ако покажа Ножа на Генд? Или на Пехал или Хном?
— Вероятно ще нададат отчаяни писъци. Самото показване на Ножа причинява неописуема болка на слугите на Дейва.
Алтал се ухили.
— При това положение може би ще е по-добре да не го използувам за рязане на сланина.
— Само да си посмял!
— Пошегувах се, Еми. Този Нож ще ни бъде наистина много полезен. Струва ми се, че ще го пазя много старателно.
— Съжалявам, приятелю. Не е предвидено да го носиш ти.
— А кой?
— Вероятно Елиар.
— Ти сигурна ли си? Този човек е наемен убиец, Еми. Ако му дам Ножа, може веднага да ми разпори корема.
— Човек не може да е абсолютно сигурен в нищо, Алтал. Такъв е животът.
— Благодаря ти, Еми — отвърна й той саркастично.
— Спокойно можеш да се обзаложиш за противното. Шансът да те убие е не по-голям от шанса слънцето тази сутрин да изгрее от запад.
— Е, бих могъл да рискувам малко пари за такъв облог. Защо не събудим Елиар, за да прочете текста?
— Нека си поспи. След като прочете думата, ще разберем къде трябва да отидем, и при това ще се наложи да тръгнем на път незабавно. Няма смисъл да пътуваме в мрака.
— Ти командуваш, Еми — каза Алтал и сви рамене. После я огледа с любопитство. — Как успя да влезеш под кожата на Андина? Тя всъщност нямаше желание да ми продаде Елиар.
— Внуших й обич към мен, по-силна от омразата към него.
— Не знаех, че подобно нещо ти е по силите.
— Не аз предизвиках тази й обич, приятелю. Тя си съществуваше. Аз просто я стимулирах. Андина е млада и изпълнена със страсти. Когато обича и мрази, прави го от цялото си сърце и душа, с цялото си същество. При това при нея обичта е по-силна от омразата. Наложи се просто да разчистя пътя за обичта й, така че да прерасне в обожание. Вероятно не си забравил, че притежавам това умение.
— Май не си съвсем искрена, Еми.
— Не те лъжа. Андина е много красива и мирише много приятно. Освен това е мека и топла, а гласът й е като звънче. Лесно е да бъде обикната, а тя пък отвръща на тази обич. Не съм измамила и нея, Алтал. Обикнах я и продължавам да я обичам.
— Аз пък си мислех, че обичаш само мен.
— Що за смехотворна идея? Това, че я обичам, не означава, че обичта ми към теб е отслабнала. Моята обич е безгранична, както знаеш.
— Обаче избяга от нея. Измамихме я: само за един ден я лишихме и от Елиар, и от Ножа, и от теб. Струва ми се, че трябва да се махаме оттук, Еми. При това веднага.
— Погрижих се тя да се събуди чак сутринта. След това първата й работа ще е да нареди да претърсят целия дворец, за да ме открият. Чак по-късно ще се сети, че може да изпрати войниците си да ни търсят.
— Сигурна ли си?
— Казвам ти самата истина, повярвай ми.
Елиар се събуди малко преди зазоряване. Очевидно бе забравил, че е окован за дървото, защото веднага се опита да се откачи от веригата.
— Спри! — викна Алтал. — Така само ще се нараниш!
Елиар вдигна ръка, раздрънка веригата и каза:
— Няма нужда да ме държиш повече окован. Нощес размислих и реших, че щом наистина си се договорил с моя княз, ще трябва да правя това, което ми наредиш. Ако пък се окаже, че ме лъжеш, ще си понесеш отговорността пред него.