Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Моля ваше благочестие да ме извини — започна учтиво Елиар, като се доближи до разногледия духовник. — Току-що купих този нож и ми се струва, че на острието му е написано нещо. Тъй като така и не се научих да чета, не мога да разбера какво е. Бихте ли ми помогнали?
— Дай да видя — отвърна жрецът с груб стържещ глас.
Елиар вдигна острието пред лицето му.
Жрецът внезапно изкрещя и ехото от ужасения му вик отскочи от разрушените стени на околните сгради. Той отстъпи крачка назад, закри очи с ръце и продължи да крещи, сякаш го бяха потопили в казан с вряща смола.
— Моля ви да не се обиждате, ваше благочестие — каза Елиар и заби Ножа право в сърцето му.
Писъкът внезапно спря и мъртвецът се свлече на земята, без дори да потрепне.
Алтал се огледа. За щастие никой не ги беше видял.
— Скрий го някъде! — викна той на Елиар. — Бързо!
Елиар бързо прибра ножа, хвана тялото за китките и го замъкна зад една близка стена. Върна се и попита задъхано:
— Видя ли ни някой?
— Мисля, че не — отвърна Алтал. — Остани на пост. Искам да претърся тялото.
— Защо? — попита Елиар. Ръцете му все още леко трепереха.
— Стегни се — каза му Алтал.
— Нищо ми няма — отвърна Елиар. — Той просто ме изненада с този внезапен писък.
— Ти защо му се извини преди да го убиеш?
— Просто исках да се държа възпитано. Майка ми винаги ме е учила на добри обноски. Знаеш какви са майките.
— Наблюдавай улицата. Ако забележиш нещо, което ти направи впечатление, предупреди ме — каза Алтал. След това набързо претърси тялото. Нямаше представа какво точно трябва да търси, обаче джобовете на мъртвеца така или иначе бяха празни. Нахвърли с крак малко отпадъци върху тялото и се върна при Елиар.
— Намери ли нещо? — попита младежът.
— Успокой се — рече му Алтал. — Ако ще правиш нещо, прави го както трябва. Нервните хора допускат грешки.
На улицата се появи друг жрец — с черно расо — и се запъти към тях. Беше млад мъж с тъмнокестенява коса. Тъмните му очи горяха от възмущение.
— Видях какво направихте! — каза той. — Вие сте убийци!
— Не намирате ли за редно да ми обясните на какви основания отправяте такива обвинения към нас? — попита го спокойно Алтал.
— Вие го убихте най-хладнокръвно!
— Кръвта ми не бе особено хладна — отвърна Алтал. — Твоята беше ли хладна, Елиар?
— Не особено — отвърна Елиар.
— Този човек не беше жрец, ваше преподобие — каза Алтал. — Бе тъкмо обратното. Освен ако в последно време Дейва не е решил да си създаде собствено духовенство.
— Дейва!? — възкликна младият жрец. — Откъде знаете това име?
— Нима то е тайна? — попита простодушно Алтал.
— Населението не трябва да има достъп до тази информация. Обикновените хора няма да могат да я разберат.
— Обикновените хора може би са по-мъдри, отколкото предполагате, ваше преподобие — отвърна Алтал. — Няма семейство, в което да не се открият няколко черни овце. В това действително няма нищо необичайно. На Дейвос и Двейя не им е приятно, че брат им е тръгнал по лош път, но те въобще не са виновни за това.
— Вие сте жрец, така ли?
— Карате ме да възприемам тези думи едва ли не като обвинение — отвърна Алтал с усмивка. — С Елиар наистина работим за Дейвос, но би било малко пресилено да се каже, че сме негови жреци. Човекът, когото уби Елиар, бе един от хората, работещи за Дейва. Убихме го веднага щом установихме това. В момента се води война, ваше преподобие. Елиар и аз сме войници и няма да бягаме от тази война.
— Аз също съм войник на Дейвос — каза жрецът.
— Това все още не е доказано. Преди това би трябвало да преминете през едно малко изпитание. Видяхте какво се случи тук. Човекът, който сега лежи зад оная стена, не го издържа, и заради това Елиар го уби.
— Звездите не са ми казали, че има война.
— Може би още не са научили новината.
— Звездите знаят всичко.
— Възможно е. Нищо чудно в такъв случай да им е било наредено да не споделят информацията си. Ако аз водех война, едва ли щях да изписвам военните си планове върху небосвода всяка нощ. А вие?
В погледа на жреца се появи смущение.
— Вие нападате самата сърцевина на религията!
— Не е така. Аз просто разкривам една заблуда. Вие наблюдавате нощното небе и ви се струва, че там виждате рисунки. Има ли ги обаче наистина? Там има единствено несвързани помежду си точки светлина. На небосвода няма нито Гарван, нито Вълк, нито Змия, въобще няма никакъв измислен образ. Войната се води тук, а не там горе. Впрочем, всичко това няма отношение към нашата мисия. Нека проверим дали наистина сте един от воините на Небесния бог.