Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— В такъв случай няма за какво да се тревожа. Вземи Ножа, Елиар, и да хапнем. Прясна шунка ли предпочиташ или пушена?
— Все едно ми е. Тази, която ще се появи по-бързо.
Алтал поръча шунка и един черен хляб. И голяма чаша мляко. Елиар започна да нагъва така, сякаш не бе ял цяла седмица. Алтал поръча още храна.
— Колко време може да продължи закуската му? — обърна се безмълвно към Еми.
— Нямам представа — отвърна му също така безмълвно тя, без да сваля поглед от Елиар. Големите й зелени очи бяха изпълнени с удивление. — Опитай се да го поразсееш и да го накараш да ми покаже Ножа. Искам да разбера къде трябва да отидем.
— Елиар, яж си, но покажи Ножа на Еми — каза Алтал.
Елиар промърмори нещо.
— Не говори с пълна уста — каза Алтал. — Просто извади Ножа и й го покажи.
Елиар премести парчето шунка, което ядеше, в лявата си ръка, избърса мазнината от дясната си ръка в тревата, извади Ножа и без да спира да дъвче, го тикна пред очите на Еми. Тя стрелна с поглед острието и каза:
— Авес.
— Това не са ли някакви развалини? — попита Алтал.
— И така да е, какво от това?
— Просто попитах. Ще отида да оседлая коня.
Еми продължаваше да наблюдава дъвчещия Елиар.
— Няма за къде да бързаме, Алтал. — От начина, по който изрече тази безмълвна реплика, му се стори, че й е забавно. — Ако не греша, нашето момче тепърва започва да закусва.
Глава 11
— И къде точно се води тази война? — попита Елиар, който подтичваше покрай коня на Алтал. — Какво знаеш за хората, срещу които ще се бием?
— За каква война говориш? — попита Алтал.
— Хората не наемат войници току-така, Алтал. Сержант Халор винаги ни е казвал, че трябва да се стремим да научим колкото се може повече неща за хората, срещу които ще се бием.
— Сержантът ти е бил много умен човек, Елиар.
— Уважавахме го, макар че понякога беше много дребнав. Често ни мъмреше по цял ден за едно петно от ръжда върху меча.
— Е, така е във войската — каза Алтал. — Лично аз не обръщам особено внимание на подобни работи. Човек може еднакво успешно да бъде убит и с ръждясала, и с излъскана сабя.
— Май ще се разбираме с теб — отвърна Елиар и се ухили. — Кажи ми все пак: срещу кого ще се бием?
— Войната, в която ще се включим, не е обикновена война. Или поне все още не е. Още не сме си изяснили кои са армиите и къде са бойните полета.
— Значи още не сме решили на чия страна да застанем?
Алтал примига, после се засмя.
— Думите ти доста точно описват положението.
— Внимавай какво говориш — смъмри го мислено Еми. Изглеждаше леко раздразнена.
Алтал се засмя пак, после каза на младежа:
— Точно заради това ни бе необходим Ножът, Елиар. Само той може да ни обясни кои са на наша страна. С нас са тези, които могат да прочетат надписа. На други това не е по силите. Еми може да прочете повече, отколкото ти и аз, и освен това научава от Ножа къде трябва да търсим хората, които ни трябват.
— Значи тя не е обикновена котка? И майка ми има котка, обаче тя само спи, яде и лови мишки. Ако Еми наистина е толкова важна, ти се изложи на голям риск, когато я замени срещу Ножа. Андина е много странна. Добре че не се сети да върже Еми за леглото си.
— Така, както бе оковала теб към стълба в тронната си зала?
Елиар потрепери.
— Това беше много неприятно преживяване, Алтал. От погледа й кожата ми настръхваше. Играеше си с часове с ножа ми и ме гледаше право в очите. Жените са много странни същества, нали?
— Прав си, Елиар. Наистина са много странни същества.
Малко преди пладне Алтал забеляза в далечината някаква ферма, отклони се от пътя и пое към нея.
— Да вървим, Елиар. Трябва да ти намерим кон.
— Мога да вървя и пеша, Алтал.
— Прав си, но все пак ни очаква дълъг път. Ще поговоря със стопанина и ще видя какво може да ни предложи.
Докато Алтал разговаряше с бедно облечения селянин, Елиар огледа конете зад къщата и каза:
— Ей този. — И поглади зад ушите един голям кафяв кон. Селянинът понечи да възрази, но размисли, щом Алтал развърза кесията си.
— Много пари му даде — каза Елиар, когато си тръгнаха.
— Парите са без значение.
— Парите никога не са без значение. Освен ако не ги създаваш така, както създаваш храната, която ядем. — После го погледна в очите. — Нали и сега постъпи по този начин? Просто махна с ръка и изведнъж се появи купчина злато. Нали така направи?
— Не, аз всъщност… — започна Алтал и спря по средата на изречението. Очите му внезапно се разшириха. — Това нещо по силите ли ми е? — отправи безмълвно въпрос към Еми, която продължаваше да дреме в качулката му.