Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Внимавай, Алтал — промърмори Еми. — Това е Хном. Той работи за Генд.
— Значи Генд знае, че сме тук?
— Вероятно не знае. По-скоро е наредил на агентите си да ни търсят. Запомни лицето на Хном. Вероятно ще се срещнем с него отново.
— Търсите ли нещо определено? — попита любезният търговец. Бе дребен човек и старателно избягваше да погледне Алтал в очите.
— Само малко информация — отвърна Алтал. — Не знам кой се разпорежда с имотите в Авес. Мога ли да си отворя магазин в която и да било необитавана сграда?
— Това не би било разумно — отвърна търговецът. — Повечето сделки в Авес се сключват тук, в централната част на града. Белодрешковците, които я контролират, искат от всеки, който реши да се заеме с бизнес, да им направи „дарение“.
— Искаш да кажеш, да им даде рушвет?
— Не бих използувал тази дума пред тях. Добре ще е в такъв случай да се престориш на верующ наивник. Всички жреци обичат слабоумните миряни — отвърна Хном и погледна изкосо Алтал, за да разбере как ще реагира на светотатствените му думи.
Алтал не промени изражението си, но попита:
— Как биха реагирали, ако си устроим бивак зад магазина?
— Това не би им харесало. Пък и не би трябвало да го правиш. Непрестанно се молят, и при това молитвите им са шумни. Деловите хора, които сме останали тук, живеем от лявата страна на развалините на източната стена на града.
— Откъде жреците намират пари?
— Продават хороскопи на наивниците, които вярват в подобни глупости, и при това на висока цена.
— Добре. Щом те мамят миряните, ние ще измамим тях. Много обичам да сключвам сделки с хора, които са твърдо убедени, че са по-умни от мен. Благодаря за информацията.
— Радвам се, че можах да ти бъда полезен. Трябват ли ти паници или чайници?
— В момента не. Благодаря.
— Той знае кой си, Алтал — предупреди го гласът на Еми.
— Разбрах. Признавам че е умен, обаче не е търговец.
— Откъде разбра?
— Не ме попита какво продавам. Това е първият въпрос, който задава всеки търговец. Никой търговец не иска да му се появи конкурент точно от другата страна на улицата. Трябва ли да се отървем от него? С Елиар можем да го убием веднага.
— Не. Не на вас двамата е отредено да се справите с Хном. Просто се пази от него и толкова.
— Къде ще отидем сега? — попита Елиар.
— До източната стена — отвърна Алтал. — Ще си устроим бивак там и утре още призори ще започнем да търсим необходимия ни човек.
— Можеш ли да ми намериш сапун? — попита Елиар, докато водеха конете по обсипаната с развалини улица.
— Мога. Защо ти е?
— Защото Еми ми каза да се изкъпя. Дали това е първата мисъл, която винаги се появява в един женски ум? Винаги, когато се прибирам у дома, това са първите думи, които казва майка ми.
— Ако съм те разбрал добре, май не обичаш много къпането. Така ли е?
— Не, винаги се къпя, когато е необходимо, но веднъж на седмица според мен е достатъчно, не мислиш ли? Разбира се, стига междувременно да не си чистил обори.
— Еми има много остро обоняние, Елиар. Хайде да не я обиждаме.
— Ти също се изкъпи, Алтал — промърмори гласът на Еми.
— Не се нуждая от баня, Еми — възрази той безмълвно.
— Грешиш. Съвсем определено се нуждаеш. След няколко седмици езда миришеш направо на кон. Изкъпи се, и то бързо, ако обичаш.
Започнаха работа рано на следващата сутрин и след няколко първоначални неумели опита Елиар започна да се справя със задачата си. Откритото му младежко лице го улесни в установяването на контакт с качулатите жреци. Алтал забеляза, че повечето от тях отказват да признаят, че не са в състояние да разчетат непознатите знаци, които им показваше Елиар. Най-честият им отговор бе „нямам време за такива глупости“. Неколцина обаче по принцип не възразиха да преведат текста — само че срещу заплащане. Един фанатик с празен поглед ги прокле, като заяви, че всеки шрифт, който не можел да разчете, нямало как да не е дело на самия дявол.
— Задава се още един — каза Алтал. — Може би е време да започнем да се обзалагаме какво ще ни казват, когато им показваме Ножа. Този ми изглежда да е от типа на „нямам време за такива глупости“.
— По-скоро бих го поставил в групата на „ще трябва да ми платиш“ — отвърна Елиар.
— Кое те кара да мислиш така?
— Кривоглед е. Едното му око шари по небето с надеждата оттам да се покаже Дейвос, а другото наблюдава земята, за да не пропусне някоя изтървана дребна монета.
— Надявам се да не е като последния. Ако още един окачестви Ножа като инструмент на дявола, направо ще му смачкам физиономията.
Жрецът, който се приближаваше към тях, беше неприветлив и мрачен. Разногледите му очи и чорлавата му коса му придаваха вид на безумец. Опърпаното му кафяво наметало бе мръсно, и освен това вонеше.