Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Дал съм обет да му служа — каза страстно жрецът.
— А той някой път казвал ли ви е дали приема този обет? — попита лукаво Алтал. — Нищо чудно да е сметнал, че сте недостоен за това.
В очите на младия човек се появи още по-силно смущение.
— Ще сгреша ли, приятелю, ако кажа, че сте изпълнен със съмнения? — попита го съчувствено Алтал. — Това чувство ми е много добре познато. Понякога вярата ти отслабва и всичко, в което искаш да вярваш, започва да ти се струва измама и подигравка, нещо като зловеща шега.
— Аз искам да вярвам! Правя всички възможни усилия, за да мога да вярвам!
— С Елиар ще ти помогнем — увери го Алтал. — Елиар! Покажи му Ножа!
— Веднага — отвърна послушно Елиар и погледна смутения жрец. — Не се притеснявайте, ваше преподобие. Сега ще ви покажа моя Нож. Не ви заплашвам с него. Върху острието му има знаци, които очакваме да разчетете. Ако не успеете, ще се разделим като приятели. Ако пък откриете върху острието една дума, ще се присъедините към нас. Това е изпитанието, за което говори Алтал.
— Просто му покажи Ножа, Елиар. Не е необходимо да му обясняваш — каза Алтал.
— Понякога е ужасен мърморко — каза Елиар на вече съвсем изумения жрец. — Той е най-старият човек на света, а старците са по начало мърморковци. Добре е да започнем преди да е започнал да подскача и да бълва пяна.
— Елиар, покажи му Ножа! — почти изкрещя Алтал.
— Разбрахте какво имам предвид, нали? — попита Елиар и извади Ножа от пояса си и посочи сложния рисунък върху острието. — Трябва да се опитате да прочетете това. Думата просто ще се появи в съзнанието ви, така че дори няма да са ви необходими усилия.
— Елиар! — повтори Алтал заплашително.
— Просто се опитвам да му помогна, Алтал — Елиар извъртя Ножа така, че острието да се окаже непосредствено пред бледото лице на жреца. — Та какво пише тук, ваше преподобие?
Младоликият жрец пребледня още повече и на лицето му не остана и капка кръв.
— Пише „Просветлявай!“
Произнесе думата почтително, сякаш се молеше. Ножът в ръката на Елиар запя радостна песен.
— Знаех, че е един от нас, Алтал — каза уж небрежно Елиар. — Точно заради това се опитах да го улесня. Ти си добър сержант, но понякога си малко груб. Би трябвало да се замислиш над това, ако нямаш нищо против.
— Благодаря — отвърна Алтал с хладен, почти враждебен тон.
— Това е мое служебно задължение, Алтал — отвърна Елиар, докато затъкваше Ножа в пояса си. — Аз съм нещо като твой непосредствен заместник, така че ако ми се стори, че нещо може да се направи по-добре, съм длъжен да го споделя с теб. Разбира се, ти не си длъжен дори да ме изслушваш, обаче аз бих постъпил непочтено към теб, ако не ти го кажа, не си ли съгласен?
— Не му отговаряй, Алтал — нареди безмълвно гласът на Еми.
— Няма, мила — въздъхна примирено Алтал.
Глава 12
Младият жрец с кестенявата коса се бе отпуснал неподвижно върху един покрит с мъх камък и не откъсваше изпълнения си с изумление поглед от земята.
— Добре ли си? — попита Елиар новия им спътник.
— Видях Божието слово — отвърна жрецът с треперещ глас. — Дейвос разговаря с мен.
— Прав си — отвърна Елиар. — И ние го чухме.
После обаче реши да се поправи.
— Всъщност ние чухме Ножа. Но тъй като този Нож принадлежи на Бога, все едно че сме чули самия Него.
— Защо Ножът издаде такъв звук? — попита жрецът. Треперещият му глас все още бе изпълнен с удивление.
— Според мен Бог по този начин реши да ни обясни, че ти си човекът, когото търсим. Името ми е Елиар.
— Аз се казвам Бейд — отвърна жрецът и погледна озадачено младия арумец.
— Приятно ни е да се запознаем с теб, Бейд — каза Елиар и стисна ръката му.
— Не си ли твърде млад за жрец? — попита Бейд. — Повечето жреци, които познавам, са доста по-възрастни.
Елиар се засмя.
— Никой досега не ме е възприемал като жрец, а и наистина не съм жрец — рече той. — Аз съм просто войник, който по случайност в момента работи за делото на Бога. Не знам какво всъщност става, но това не ме смущава. Един войник не е длъжен да разбира. Просто трябва да изпълнява заповеди.
Бейд понечи да се изправи, но Елиар постави ръка върху рамото му и каза:
— Може би ще е по-добре първо да си починеш. И аз се чувствувах така, когато прочетох думата върху Ножа. В момента вероятно си отпаднал. Гласът на Бога е много силен. Навярно вече си забелязал това.
— Така е — отвърна разпалено Бейд. — А сега какво трябва да правим?
— Питай Алтал. Само той може да разговаря с Еми, а решенията ги взима тя.