Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Виждам, че започна да говориш разумно — каза одобрително Алтал. — Мислех си, че може да ми се наложи да положа доста усилия, за да ти обясня как стоят нещата в действителност.
— Аз съм съвестен войник и трябва да изпълнявам заповедите на командира си. Не ми е нужно да разбирам нищо. Просто трябва да изпълнявам това, което ми се заповяда.
— Като гледам, ще постигнем разбирателство — каза Алтал. — Дай си ръцете. Време е да те освободя от тези глупави вериги.
Елиар протегна ръце и Алтал му свали веригите. Младежът се изправи и се разкърши. После каза:
— Тези глупави вериги подрънкваха при всяко мое помръдване. Заради това не спах добре. Как трябва да се обръщам към теб? „Сержант“ ли да ти казвам? В никакъв случай обаче няма да те назова „господарю“.
— Само да си ми казал „господарю“, ще ти счупя главата. Казвам се Алтал.
— Наистина ли? В нашия род има стара легенда за човек на име Алтал.
— Това ми е известно. Княз Алброн реши, че става дума просто за съвпадение, обаче сгреши — каза Алтал. След това се усмихна лукаво. — От тази легенда единственото вярно е моето име. Всичко останало е най-голямата лъжа, която съм чувал. При това знай, че съм се наслушал на доста лъжи. Ще бъда искрен с теб, Елиар. Аз съм същият този Алтал, който преди две хилядолетия и половина ограби Гости Големия търбух. Гости обаче нямаше никакво злато, в съкровищницата му намерих само медни и малко бронзови монети. Той искаше хората да вярват, че е най-големият богаташ на света, и заради това разпространи невероятни лъжи за това колко злато съм бил откраднал от него. Едва ли ще разбереш какви неприятности си имах заради това.
— Никой не може да живее толкова дълго — възрази младежът.
— И аз мислех така, обаче Еми ме излекува от недоверието ми. Толкова по този въпрос. Знаеш ли да четеш?
— Войниците не си губят времето за такива глупости.
— Има нещо, което ще трябва да прочетеш.
— Току-що ти казах, че не знам да чета, Алтал. Ще трябва ти да ми го прочетеш.
— Ако се опитам да го прочета аз, няма да се получи нищо — отвърна Алтал. След това измъкна Ножа от пояса си, вдигна го пред очите на Елиар и му посочи сложния рисунък върху острието. — Какво пише тук?
— Казах ти, че не мога да чета.
— Първо го погледни, Елиар. Ако не го погледнеш, наистина няма как да го прочетеш.
Елиар погледна острието с форма на лавров лист и рязко отметна глава назад.
— Пише „Води!“ — възкликна той. — Наистина успях да го прочета! — И се свлече на земята, тъй като чу песента на Ножа.
— Красиво усещане, нали? — попита Алтал.
Застаналата наблизо Еми, която ги наблюдаваше, отиде при тях и погледна право в лицето Елиар. После каза:
— Заповядай му да направи нещо, Алтал. Трябва да се увериш, че си в състояние да го контролираш, преди да му дадеш Ножа.
Алтал даде знак, че е разбрал, и викна:
— Елиар, стани!
Младежът се изправи, олюля се и се пипна по челото.
— Все още съм малко замаян…
— Танцувай! — нареди му Алтал.
Елиар започна да подскача.
— Спри.
Елиар застина неподвижно.
— Вдигни си ръцете над главата.
— Защо? — попита момчето, докато изпълняваше нареждането му.
— За да се уверим, че всичко е наред. Можеш да си свалиш ръцете. Усети ли нещо странно?
— Ти ми нареди да направя неща, които ми се сториха глупави — отвърна Елиар.
— Щом са глупави, защо ги направи?
— Аз съм войник, Алтал. Винаги изпълнявам това, което ми нарежда моят командир. Ако ми нареди да правя глупости, той е глупакът, не аз.
— Това май престана да бъде забавно, Еми — каза Алтал. — Ножът ли накара Елиар да подскача, или разбирането му за дисциплина?
Елиар погледна удивено Еми и попита:
— Как котката ти успя да избяга от Андина?
— Тя е голяма хитруша.
— Андина страшно ще се ядоса. Най-добре ще е бързо да се махнем оттук. Веднага след като закусим.
— Гладен ли си?
— Винаги съм гладен, Алтал.
— Е, тогава защо пък да не хапнем? — каза Алтал и подаде Ножа на момчето. — Заповядай. Именно на теб е възложено да носиш това нещо. Пъхни го в пояса си и не го губи.
Елиар сложи ръце зад гърба си.
— Алтал, вероятно си разбрал, че в нощта, преди да се опознаем, бях намислил да те убия. Може би е добре да се замислиш още веднъж дали трябва да ми върнеш ножа.
— Добре де, нали вече няма да се опитваш да ме убиваш?
— Вече не.
— Защо?
— Защото вече си командир. Договорката ти с княз Алброн те прави мой командир. Добрите войници никога не убиват началниците си.