Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Вероятно да.
— Защо в такъв случай ме накара да копая?
— Защото малко честен труд нямаше да ти навреди. Пък и работата не е толкова проста. Храната е едно нещо, а минералите съвсем друго.
— Защо?
— Просто защото е така, Алтал. Има някои баланси, които е по-добре да не нарушаваме.
— Би ли ми обяснила какви?
— Не.
Продължиха да яздят бързо още два дни, докато не се отдалечиха от Остос. След това забавиха ход, за да дадат на конете възможност да си починат. Изсушените от лятното слънце пустинни земи на Треборея действаха на Алтал потискащо и заради това той отклони вниманието си от тях, като запълни времето си с дълги разкази за приключенията си в дните преди да се озове в Дома на края на света. Подобно на всички арумци, Елиар обичаше такива истории. Алтал се радваше най-много на такива слушатели.
Все пак от време на време бе принуден да прибягва до малки хитрини. Когато забележеше, че Елиар започва да се разсейва, веднага привличаше вниманието му с помощта на пилешка кълка или на парче топъл хляб. Това даваше резултат.
Колкото до Еми, поради неведоми причини тя предпочиташе дрямката пред изслушването на дълги истории.
Когато спираха за нощувка, за конете се грижеше Елиар. Алтал набавяше необходимите овес и сено, а нерядко и вода. Колкото до Елиар, той имаше грижата да ги храни, и конете го обикнаха. Алтал беше доволен от това разпределение на задълженията.
След няколко дни минаха покрай стените на град Левкон, прекосиха река Кантон и се оказаха в земите на Екверо. Осеяната с езера страна не бе така пострадала от сушата, както земите на Перквейн и Треборея, и жителите й не бяха принудени да се струпат покрай бреговете на бавно пресъхващи езера и реки.
Прекосиха Екверо за десет дни, след което навлязоха в Медио, древната люлка на човечеството. След пет дни стигнаха мястото, където река Медио се раздвояваше. Там се намираха развалините на древния град Авес.
— Какво е станало тук? — попита Елиар, докато изчакваха на западния бряг на реката сала, който срещу заплащане прехвърляше пътниците на другия бряг, където се намираха развалините.
— Доколкото ми е известно, тук се е водила война — отвърна Алтал. — В онези времена Медио и околностите му били управлявани от жреци. Те обаче станали много алчни, така че в един момент военните решили, че светът ще стане по-приятно място, ако броят на духовните лица малко се съкрати. После навлезли в страната, за да решат този проблем. Жреците обаче разполагали със собствена войска, така че двете армии провели доста продължителни дискусии по улиците на Авес.
— Това сигурно е станало много отдавна. По улиците са поникнали грамадни дървета.
— Алтал, време е да си поговоря с Елиар — промърмори Еми. — Ще се наложи да ми услужиш с гласа си. Ще ми е по-лесно, ако той ме държи, докато разговаряме.
— Защо?
— Просто направи каквото ти казвам, Алтал — отвърна му тя. — И престани да ми задаваш глупави въпроси.
Алтал я извади от качулката си и я подаде на младия си спътник.
— Вземи я — каза. — Иска да си поговори с теб.
— А, не — възрази Елиар.
— Направи каквото ти казвам. Вземи я.
— Не разбирам езика на котките, Алтал — запротестира Елиар, но все пак взе Еми.
— Сигурен съм, че ще я разбереш.
— Хайде, Алтал, престани да се месиш — каза гласът на Еми. — Брой дървета или прави нещо друго от този род, защото ще използувам гласа ти и не искам да се обаждаш.
След това Алтал чу как собственият му глас произнася: „Елиар, чуваш ли ме?“ Гласът му бе станал по-напевен и малко по-писклив.
— Разбира се, че те чувам, Алтал — отвърна Елиар. — Нали си до мен. Гласът ти обаче звучи малко странно.
— Не съм Алтал, Елиар — произнесе гласът, излизащ от устата на Алтал. — Аз просто използувам гласа му. Гледай мен, не него.
Елиар погледна удивено Еми. Тя смръщи нос и каза:
— Време ти е да се изкъпеш.
— В последно време бях доста зает, госпожо — отвърна младежът.
— Ако искаш, можеш да ме погалиш — каза тя.
— Да, госпожо — отвърна Елиар и започна да я потупва.
— Не така силно.
— Прощавайте, госпожо.
— Много мило момче — промърмори тихо Еми с взетия на заем глас. — Добре, Елиар, слушай ме внимателно. На другия бряг по всяка вероятност ще се сблъскаме с врагове. Ти как постъпваш с враговете?
— Убивам ги, госпожо.
— Правилно.
— Еми! — възкликна Алтал, за миг възвърнал контрола си върху собствения си глас.
— Не се обаждай, Алтал. Този разговор засяга само мен и момчето. Елиар, оттатък реката ще се срещнем с жреци. Искам да покажеш Ножа на всеки от тях. Можеш ли да се направиш на глупак?