Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Обадих се и загъгнах, като притисках кърпичка до носа си:
— Не мога та дойда да заседанието, имам трема.
Затворих телефона, метнах се на леглото и се закисках първо басово, а после тъничко — хи-хи-хи! Това е реакция на стреса, шока и разкриването на отношенията ни с Роман от Тъщата.
По принцип ние с Ирина Андреевна не сме лъжкини, но и у двете ни сработи здравото чувство за самосъхранение: в минути на опасност се държим съвсем еднакво — изприказвахме един куп лъжи. Тя не била прала пуловера, а аз не се срещам с Роман и пропускам заседанието на катедрата.
Най-пагубното за моя организъм е необходимостта винаги и навсякъде да съм в определено време — например лекциите ми почват в дванайсет и десет или в един и двайсет, не мога да закъснявам и за консултациите. Затова не мога всеки път, когато ми се прииска, да погледна звездното небе, да послушам шума на потока и тази ситуация е много сериозна причина за стрес.
Реших да се поразходя, за да се почувствам частица от Вселената и по пътя да обмисля ситуацията с Тъщата, и ето на — Плешивия има лоши новини за мен. Активизира се е и е наел портиерка.
Във входа на стол седеше дебела лелка с шалове — единия си е увила главата, а другият е около анцуга. Оказа се, че тази омотана в шалове спортистка е нашият портиер. Плешивия я е натоварил със задължението да пита всеки при кого отива и защо. После е длъжна да се качи до апартамента и да ме попита искам ли да видя посетителя А аз мога да отговоря: „Днес не приемаме“ или „Не го пускай!“
— И защо да не го пускаш? — учудих се аз.
— Ами всякакви хора идват… — рече неопределено Плешивия. — Разни партньори и не знам какви си… Сега няма да сме по-долу от другите нови руснаци.
Плешивия се радваше като дете.
Аз да съм нова рускиня? Аз?…
Заради възможността да се чувствам нова рускиня виртуалният ми дълг към Плешивия нарасна до двеста долара на месец, от които сто долара, за да паркирам стария си джип, и сто — за омотаната в шалове лелка. Ужас!
Безсмислено сновях напред-назад по булевард „Владимирски“, опитвах се да се взра в далечината, да дочуя шума на водата и да си изградя философски възглед за Тъщата. Купих си телефонен секретар — ако тя се обади пак, няма да вдигам слушалката.
Отбих се в книжарницата и там, сред криминалетата, ме осени — все пак ще напиша онази книга! Подходих към това от научна гледна точка (преди да седнеш да пишеш дисертация, винаги трябва да прегледаш вече съществуващата литература) и се сдобих с няколко образци на книги от най-популярния жанр — криминалния, в съчетание с любовен роман.
Вкъщи се оказа, че съм сглупила с телефонния секретар — коридорът в жилището е дълъг и можеш да ползваш само слушалка, а телефонният секретар е стационарен. Временно го прибрах в гардероба заедно с телефона.
Заех се с проучване на литературата — от научна гледна точка. Реших да опиша всички сюжети като в детската игра, при която си предават в кръг лист хартия и всеки отговаря на даден въпрос, а после четат написаното и се смеят.
1. Тя: немлада, дебела девственица (със скъсан сутиен, с очила и със спаружени ръце).
2. Той: олигарх с масивни крака. (Някога в яслите му взели захарното петле и в стремежа да си върне отнетото той е станал олигарх.)
3. Къде — в обикновени, достъпни за всички места (в трамвая, из съседните дворове, навсякъде, където се въдят олигарси).
4. Какво правят: между лелката и олигарха неочаквано се случва ВСИЧКО. Олигархът, уцелил с пръст дупката в сутиена, изведнъж разбира, че е доживял до своите немалко години, без да подозира, че ТОВА става ТАКА.
5. Кой е видял: килърът (иска да убие олигарха или лелката, понеже тя не подозира, че случайно знае важна военна или търговска тайна.)
6. Как свършва: лелката застрелва килъра, а олигархът спасява лелката. Сватба, нов сутиен, лещи вместо очила.
Всеки трябва да пише за това, което добре познава. Очевидно авторът знае добре, че ТОВА става точно ТАКА… И все пак писателите са много непредпазливи! Хич не се замислят за психолозите, които ще им направят точен психологически портрет по собствените им произведения! Например книжките за разни дебели лелки явно са написани от човек с комплекса на Пепеляшка — живяла някога една Пепеляшка, цялата в пепел, и изведнъж…
Аз ще съм по-умна — не искам читателите да знаят разни интимни неща за мен… Ще напиша романче за нещо съвсем отвлечено — например как самотна жена, прехвърлила трийсетте, с дъщеря тийнейджър, куче и котка си живяла някога в един голям град, например в Питер, и не щеш ли, срещнала голямата си любов, и тази любов ще се окаже за цял живот!