Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Един следобед през август, четири дни след новата луна, той усети, че тя се държеше по-различно от обикновено — заобикаляше я полъх на потискана възбуда, усещаше се душевното й отсъствие. Сякаш не чуваше, когато й говореха, а пък ако чуваше, забравяше да отговори.
Лорд Ръдърфорд намери само едно обяснение. Беше минал малко повече от месец от нощта, когато беше излязъл да я проследи на скалите. Дали тази нощ не се очакваше нова доставка? Ако беше така, нямаше ли отново да попаднат в засада? Вече знаеше, че контрабандистите са били предупредени за последната засада, но ако се съдеше по думите на Барт, те бяха влезли нарочно в приготвения им капан. Нима отново щяха да се изложат на такъв риск? Не, тя беше обещала на Барт, че това няма да се повтори. Все пак той не можеше да потисне подозрението, че Мередит даваше обещания със същата лекота, с която лъжеше. Тъй като на два пъти беше видял, че тя обича опасността, Ръдърфорд имаше всички основания да предполага, че вълнението от контрабандата, съчетано с хлапашката радост да заблуждава съседите си, за да ги накаже по този начин за снизходителното отношение към нея, беше солта на живота за Мери Трелоуни. Това беше единственият отдушник за свободния й дух, който не можеше да понася живота, който водеше.
Когато Мередит излезе от пещерата малко преди полунощ, Ръдърфорд я чакаше на скалата. Тя беше сама и тази вечер не си подсвиркваше, нито танцуваше. Младата дама се движеше безшумно като ловец — или като подгонен дивеч, и дори от това разстояние той усети напрежението в позата й.
Демиън я последва на прилично разстояние, защото беше убеден, че острият й слух и бдителните сетива реагираха на всяко дразнение и непременно щяха да го усетят. По някое време тя спря и дълго остана неподвижна, загледана в мрака. След минута и той разбра какво ставаше. В далечината проблясваше светлинка, толкова малка, че човек, който не очакваше да я види там, никога нямаше да я забележи. Според него светлината идваше от крайната точка на носа, който беше известен с името Дяволското гърло — заради опасния риф от назъбени скали зад него.
Мери продължи и изведнъж изчезна, също както предишната нощ. Демиън изруга полугласно и не посмя да продължи. Ако по някаква причина тя беше спряла и се оглеждаше, той щеше да се удари в нея. След като минаха пет минути, се осмели да тръгне отново напред. На мястото, където я беше изгубил от погледа си, се наведе и погледна предпазливо над ръба на скалата. Тясна, стръмна пътека, създадена по-скоро от кози, отколкото от хора, слизаше по почти отвесната скала. Брегът под него не се виждаше, но той чу шума на прибоя, който бушуваше дори в тихата нощ. Ако искаше да продължи наблюдението си, трябваше и той да се смъкне по тази пътечка.
Проклинайки глупостта си да се влюби в същество, което в най-дълбокия мрак слизаше по козята пътека като по широкото шосе от Лондон към Дувър, Ръдърфорд заслиза внимателно по скалата. Много ми е интересно какво ще стане с рамото ми след напрежението от тази нощ, каза си ядно той. При по-добри предпоставки слизането нямаше да бъде трудно, но тъй като трябваше да бъде съвсем тих, той напрягаше всичките си сили. Умираше от страх, че ще ритне някое камъче или по склона ще се посипе пясък, който ще привлече вниманието на хората долу.
Междувременно Мередит, която нямаше представа, че я преследват, беше стигнала при приятелите си на брега. Групата беше мълчалива, но никой не изпитваше страх. Всички съзнаваха, че страхът можеше само да ограничи работоспособността им. Ала бяха внимателни, очите и ушите им бяха нащрек, докато чакаха да пристигне лодката на Жак.
— Ето го! — Барт пръв откри тъмните очертания на малкото плавателно средство, което летеше към тях по гребените на вълните. — Последната вълна ще го доведе право при нас!
Мередит изтича заедно с другите към водата, свали обувките си и навлезе във вълните, за да хванат лодката и да я задържат. Демиън не повярва на ушите си, като чу въодушевеното й хихикане, докато влизаше във водата. Велики боже! Каква херцогиня щеше да излезе от тази жена? Но му предстоеше още дълъг път, докато това станеше действителност, затова негово благородие стисна здраво зъби и се сви в пясъчната дупка зад една издадена скала. Скривалището не беше особено удобно, но поне можеше да вижда всичко, което ставаше на пясъка, докато скалата го пазеше от нежелани погледи.