Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Госпожица Милс показа ли ти служебната си карта? — попита той.

— Да, само че беше с печат „в оставка“.

— И придружаваше доктор Сейдман?

— Да.

— Пристигнали са заедно?

— Така мисля. Тоест да, когато влязоха при мен, бяха заедно.

Тикнър кимна.

— Какво искаха?

— Паролата на един компактдиск.

— Би ли обяснил?

— Казаха, че разполагат с компактдиск, който сме предоставили на наш клиент. Нашите компактдискове са защитени с парола. Те искаха да им дадем паролата.

— Дадохте ли им я?

Дорфман си придаде шокиран вид.

— Разбира се, че не. Проведохме телефонен разговор с вашата агенция. Те ни обясниха, че… всъщност не ни обясниха нищо конкретно. Просто настояха да не съдействаме на агент Милс по никакъв начин.

— Бивш агент — подчерта Тикнър.

„Как?“, недоумяваше Тикнър. Как, по дяволите, Рейчъл Милс се бе прикрепила към Сейдман? Някога се беше опитал да й вярва. За разлика от своите колеги агенти, той я познаваше в действие. Тя беше добър агент, може би даже страхотен. Но сега се чудеше. Недоумяваше как така се е появила тук, и то точно в този момент. Защо е показала значката си и се е опитала да окаже натиск?

— Те казаха ли как са попаднали на този компактдиск?

— Твърдяха, че принадлежал на съпругата на доктор Сейдман.

— Така ли е?

— Мисля, че е така, да.

— Знаете ли, че съпругата му почина преди повече от година и половина, господин Дорфман?

— Вече го зная.

— Но не го знаехте, когато те бяха тук?

— Правилно.

— Защо Сейдман е чакал осемнайсет месеца, за да попита за паролата?

— Не каза.

— А вие попитахте ли го?

Дорфман се размърда в стола си.

— Не.

Тикнър пусна усмивка като между стари приятели.

— Не сте имали причина да го питате — подхвърли той свойски. — Въобще дадохте ли им някаква информация?

— Никаква.

— Не сте им казвали защо госпожа Сейдман е наела вашата агенция?

— Точно така.

— Хубаво, много добре. — Тикнър се наведе напред, този път с лакът върху коляното. Тъкмо се канеше да зададе поредния въпрос, когато мобилният му телефон иззвъня.

— Извинете ме — каза той, посягайки към джоба си.

— Още дълго ли ще отнеме това? — поинтересува се Дорфман. — Имам свои планове.

Тикнър не си направи труда да му отговори.

— Тикнър.

— Обажда се агент О’Мали — каза младокът.

— Откри ли нещо?

— О, да.

— Слушам.

— Проверихме всички негови телефонни разговори три години назад. Сейдман не й се е обаждал — поне не и от дома си, нито от кабинета си, като изключим днешния ден.