Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Не съм съвсем сигурна за кого говорите, мадам — престори се на наивна Шимейн, като избягна изпитателния поглед на възрастната жена.
Мери Маргарет обаче упорито не сваляше очи от събеседницата си и накрая я принуди да я погледне.
— Чини ми се, скъпа, че ти си интелигентно момиче, и че няма защо да ти обяснявам много-много. Пази се от Роксана — посъветва я тя. — От доста време е хлътнала по твоя господар, може да има вече осем-девет години — във всеки случай още от преди той да се запознае с Виктория и да се ожени за нея. Напоследък Роксана разправя наляво и надясно из градчето, че Гейдж щял да се жени за нея. Говори за него тъй, сякаш вече му е жена. Даже се е захванала да си стяга чеиза. Ако господарят ти не се ожени за нея, тя ще обвини тебе. Ако пък се ожени, бас държа, че тоз’ час ще бъдеш продадена на някой друг. — Мери Маргарет замълча в очакване да види някаква реакция на тревога у Шимейн, но красиво изваяните черти на лицето й не трепнаха и в гърдите на възрастната жена покълна зрънце уважение към момичето. Повечето млади хубавелки бяха празноглави и невъздържани и лекомислено издаваха чувствата и тайните си, без да държат сметка за възможните последици. Това девойче явно е по-различно, каза си Мери Маргарет и въздъхна замислено. — Но това едва ли ще стане, след като Гейдж изрично ме предупреди да не подклаждам надеждите на другите мъже.
— Ако се осланям на първите си впечатления от господин Торнтън, мадам, бих казала, че той е учтив и възпитан джентълмен — предпазливо каза Шимейн. — Отнася се с мен много по-добре, отколкото очаквах, и досега не съм го чула да изрече или да поиска от мен нещо нередно или неблагопристойно.
Целта на това решително произнесено изявление беше да пресече още в зародиш всички слухове, които вероятно щяха да плъзнат из градчето за отношенията между нея и нейния господар. Знаеше, че е невъзможно хората да не говорят за тях, а и госпожа Петикоум вече открито беше заявила мнението си по въпроса. Но Шимейн се надяваше, че ще успее да опровергае грозната мълва и да се завърне в Англия с ненакърнено целомъдрие, па макар и след цели седем години.
Възрастната жена кимна одобрително и посочи с бастуна си към улицата.
— Да повървим малко. Не смея да те разведа из целия град, понеже вече разбрах, че негово високоблагородие държи да те запази в тайна от всички останали напети момци, тръгнали да дирят съпруги. Трябва да те предупредя, че градецът ни страда от сериозен недостиг на почтени създания от нежния пол, но затова пък се е обърнал на истинско свърталище на една по-друга категория жени. Слава богу, те обикновено висят в кръчмата с мъжете и оставят улиците на нас, поне през деня.
Без да каже нищо, Шимейн тръгна редом с нея. Мери Маргарет вървеше бавно, като непрекъснато кимаше с белокосата си глава и размахваше тънката си ръка, за да й покаже тази или онази постройка. Когато минаха покрай аптеката, госпожа Макгий описа собственика й, Сидни Петикоум, като един от най-видните и благовъзпитани жители на градчето. Но след като вече се бе запознала със съпругата му, Шимейн запази известни съмнения относно достойнствата на господин Петикоум.
В този момент от аптеката излязоха няколко жени, които бъбреха оживено. Изглеждаха изцяло погълнати от въпроса, който дискутираха, но щом съзряха приближаващата се двойка, мигом млъкнаха и почти панически се втурнаха обратно вътре, като едва не се сбиха в надпреварата си да заемат по-удобно място до прозореца. Подобно на ято любопитни гъски, те се скупчиха с изпънати шии и навирени глави, повдигайки се на пръсти, за да могат да видят Шимейн по-добре.
— Не се притеснявай от тия квачки, скъпа — успокоително каза госпожа Макгий, като кимна едва забележимо към групичката жени. — Това е част от армията на Алма Петикоум. Без съмнение вече са чули за теб и изгарят от нетърпение да те разгледат.
Шимейн хвърли кос поглед към прозореца на аптеката, но прилепените към стъклото лица рязко се дръпнаха назад, когато госпожа Макгий махна с ръка и подвикна весело:
— Привет, Агнъс, Сара…, Мейбъл…, Фийби…, Джоузефин! — изреди тя по имена жените, кимайки насмешливо на всяка една от тях. — Чудесен ден, нали?
Ако любопитните клюкарки се бяха надявали да се скрият зад прозореца, Мери Маргарет недвусмислено им бе показала, че опитът им да останат незабелязани, е претърпял пълен неуспех. Шимейн неволно се усмихна, развеселена както от изненадата и смущението, които се изписаха по лицата им, така и от свежото, дяволито чувство за хумор на възрастната вдовица.