Магията на страстта

— Защото ти беше чудесен, защото успя да накараш лорд Кърлейн и лорд Сивърн да не се бият, в противен случай те със сигурност щяха да провалят бала — отговори тя и обгърна шията му с ръце. — И защото ти дойде на бала. Да знаеше само колко силно го желаех!

После той дълго не я остави да говори, чак докато не съблече първо нея, после себе си и не я отнесе в леглото, а там проникна дълбоко в нея. Но тогава тя не говореше, а само шепнеше, стенеше и викаше името му, а той повтаряше нейното. От мига, в който излезе от Барингтън сам, той вече я желаеше, чак до този миг, в който тласъкът, с който проникваше в нея ставаше все по-корав и пропъждаше страха и паниката му, а отчаянието му се топеше от топлината и отзивчивостта на Клара. Тя имаше нужда от него и го желаеше. Съзнанието за това го правеше щастлив. Тя откликваше, сякаш подтиквана от същото отчаяние и сякаш трябваше да го прегръща още по-здраво, за да разбере, че вече никога и нищо няма да ги откъсне един от друг.

Дали ще може да е някога достатъчно близо до нея, запита се той и затвори очи, когато екстазът започна. Най-голямото му желание беше да се вмъкне в нейната кожа. Под него Клара огъваше тяло, тя го притисна още по-плътно към себе си, извика и стигна заедно с него до върха. По-късно той си даде сметка, че също е извикал от удоволствие и сигурно всички слуги в къщата са го чули, ако не и съседите от двете им страни.

Клара прокарваше леко ръка по дупето и бедрата му, винаги го правеше с удоволствие, след като се бяха любили.

— Кожата ти така чудесно настръхва, когато го правим — измърмори тя сънливо. И това вече му го беше казвала. Харесваше й изглежда, че има такава власт над неговото тяло.

Люсиен се засмя, опря се на лакти и се загледа в поруменялото й, усмихнато лице, което го изпълваше с прилив на нежност. Клара беше вързала неговите демони, правеше го откакто се бяха оженили. Не беше никога за дълго, но Люсиен беше благодарен и за временното си освобождение. Той отметна няколко кичура от челото й и се наведе, за да я целуне продължително.

— Това важи и за теб — каза той и отметна чаршафите, за да може тя да се пъхне под тях.

— Тук сякаш е минал ураган — забеляза той, докато прекосяваше гол стаята, за да изгаси свещите.

— Както обикновено — изпъшка Клара. — Твоят слуга сигурно много би се учудил, ако не беше така.

— И вече нямаше да може да разказва на другите слуги толкова интересни истории. — Люсиен се пъхна до нея в леглото и протегна ръка. Клара се притисна към него и сложи глава на рамото му. Обикновено заспиваха в това положение.

Навици. Беше си създал вече тревожно много, откакто беше станал женен мъж. Тази вечер си беше дал клетва, че ще започне да се отдалечава от Клара, но вместо да заведе Памела в „При Мейдрю“ за една нощ на игри и пиене, както беше намислил, беше скъсал с нея и се беше озовал точно там, където беше прекарал последните два месеца. Необичайно рано в собственото си легло със съпругата си. Приятелите му вече почваха да прикриват уста с длан и да се кикотят. За Джак и Улф бързото му опитомяване беше най-смешното нещо, което са изживявали.